Всяка година на тази дата Пловдив и цяла България честваме велик общобългарски акт, който ние българите сме осъществили сами, въпреки всички. Датата е толкова велика и безспорна, обединяваща всички етноси и религии в Родината, че заслужава да бъде националният празник на България.
Съединението има много герои, чиито имена носят улици, училища, които се споменават не само на 6 септември. Съединението обаче има и един герой, който е незаслужено низвергнат от историята и към когото България е в дълг.

През април 1884 година за губернатор на Източна Румелия е назначен Гаврил Кръстевич. Роден в будния град Котел, той получава блестящо образование, като завършва и право в Сорбоната. Способностите му са оценени от един от най-влиятелните хора в Османската империя – Стефан Богориди, който му помага да започне кариера в административния апарат на Османската империя – отначало в управлението на остров Самос, а след това в юридическия апарат на империята: става съдия и преподавател по право. Едновременно с това Гаврил Кръстевич не просто не страни от българската национална борба, а я води интензивно – не с оръжие, а както той може – използвайки лостовете в законодателството на империята. Той е в челните редици на борците за църковна независимост, което го превръща в яростен враг на фанариотите. В рамките на своите борби той ловко успява да използва различните настроения в Цариград, като лансира българската теза. В качеството му на един от най-добрите юристи в държавата, му е възложено да състави проект за самостоятелна бългаеска църква и именно на тази база е съставен ферманът, с който се учредява Екзархията. Кръстевич е и в основата на значителна част от нейния устав.
Освен юрист и общественик, Гаврил Кръстевич е и публицист, който поставя въпроса за унифициране на българския книжовен език, като в тази връзка още в средата на 19 век, повече от 20 години преди създаването на БАН, предлага да се създаде структура, която да се грижи за това.
През 1879 г. е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия, а през 1884 става губернатор. В това си качество той е наясно с подготовката за Съединението, но използвайки доверието, което му е гласувано от Високата порта, той остава пасивен, което помага на дейците да довършат успешно подготовката и да проведат самия съединистки акт. На самия 6 септември, виждайки какво се случва, той е имал не само право, но и фактическа възможност да поиска по телефона помощ от Цариград, но не го прави именно защото е българин.
За съжаление емоциите около Съединението го правят жертва. Въпреки че той самият е искал това да се случи и въпреки че е улеснил този процес, Гаврил Кръстевич е не просто арестуван. Той е разкарван с един файтон из Пловдив, изложен на подигравките на хората, които не са съзнавали, че това всъщност е човекът, който е с основна заслуга да се създаде среда, в която се е развила и реализирала успешната организация на Съединението. Макар и обиден, Гаврил Кръстевич е достатъчно достоен да не се настройва негативно към България.
Достойният човек, водил борбата за България по неговия начин – използвайки законовите механизми, угасва през 1898 в Цариград.