Отношението към политическите вицове е мярка за търпимост и свобода. Диктаторите стръвно преследват всеки, одързостил се да ги изкарикатури и осмее, защото са властолюбиви грандомани, покварени от ласкателства, вярващи в изключителността и безпогрешността си. В миналото червеният молив шареше по хартията, а след Девети го замениха с баданарка. Някога наказваха за действия и постъпки, а след това - за намерения и помисли. В това се изразява бурният и неудържим възход на страната по пътя на народната демокрация!

Това са думи на професор Иван Славов, когото повечето от нас помнят като сътрудник на в. „Стършел“. През 1991 година той издаде книгата си с политически вицове "Златната решетка" и я посвети на пловдивчанина Сашо Сладура, осъден за волнодумството си на мъченическа смърт в ловешкия концлагер. Има обаче още една емблематична за Пловдив фигура, един от малкото, ако не единственият българин, лежал в затвора за разказване на „злостни” вицове – архитект Боян Чинков.

Един изключително кадърен архитект, проектирал 13 сгради в Пловдив и 67 в различни селища, главно в Южна България: Асеновград, Смолян, Кърджали, Момчилград, на Пампорово и др., но станал популярен най-вече заради невероятното си чувство за хумор, което през социализма му донася няколко интернирания и затвор.

Арх. Боян Чинков е роден на 10 февруари 1899 г. в с. Славеино. Баща му е абаджия, собственик на ливади и гори, уважаван и известен със своята честност и благотворителност. Боян завършва през 1919 г. смесена гимназия в Гюмюрджина, където баща му има магазин. През 1921 г. заминава за Грац, Австрия да следва архитектура. На следващата година се прехвърля в Берлин, Германия, където завършва Висшето техническо училище през 1925 година. Установява се на работа в Пловдив, като открива частно архитектурна бюро.

Сред проектите му са „Златната круша“ и почивният дом „Майстор Манол” в Пампорово. За създаване и разказване на вицове е осъден на 5 години лишаване от свобода и лежи в затвора от 20 ноември 1963 до 10 септември 1964 година. Освободен е предсрочно. Според мълвата пред Тодор Живков за него лично се застъпва президентът на Франция генерал Де Гол.

Чинков е осъден заради виц за Живков. Вицът е следният: “Кой е най-големият селекционер на България. Отговорът е – бащата на Тодор Живков, защото е създал хибрид от тиква и микрофон (говореща тиква).”  След произнасянето на присъдата му, Чинков казал: “Благодаря ви, че ме изпращате на единственото място, където няма опашки.”

Архитект Боян Чинков умира на 31.07.1979 г. в Пловдив, скоро след завръщането си от курортното място Имарет дере, където има наследствен имот и малка вила. На паметната плоча на гроба му в пловдивските гробища пише: „Тук почива царят на вицовете”. 

Ето някои от прословутите вицове на арх. Чинков:

1. На Понеделник пазара в Пловдив, в близост до днешния тунел имало мекичарница. Една сутрин арх. Чинков отишъл при мекичаря и го попитал каква е цената на една мекица и горе-долу колко пари изкарва от мекиците на ден. След това му дал назованата сума, но с условие да раздава мекиците на купувачите без пари. И така скоро пред мекичарницата се събрала голяма тълпа от хора, които се борят да се докопат до безплатните мекици. Същевременно органите на реда не спели и скоро пред мекичарницата са озовал един милиционер. Той разбутал тълпата и като стигнал до мекичаря, го попитал защо дава мекиците без пари. Мекичарят отговорил, че един човек му платил и му казал да не взема пари от клиентите. Същевременно посочил и човека, който стоял в другия край на улицата и наблюдавал какво се случва. Милиционерът се отправил към самотния човек, представил му се и го запитал защо е платил на мекичаря да раздава мекиците без пари и да създава смут сред населението. Архитект Чинков го погледнал и казал: „Ех момче, младо си още, животът е пред тебе. А аз съм човек на възраст, днеска ме има, утре ме няма. Сигурно няма да доживея до комунизма, та исках да видя как ще е при него, когато всичко ще бъде безплатно”. 

2. Арх. Чинков твърдял, че през комунизма хората трябвало да носят само обувки с грайфери. Като го питали защо, отговарял, че партийните агитатори обяснявали на хората как тогава всичко щяло да бъде по мед и масло, та според него щяло да бъде много хлъзгаво за придвижване.

3. По време на Карибската криза и изявите на Никита Хрушчов в ООН, където тропал по трибуната с обувка в ръка, арх. Чинков влиза в Халите на гр. Пловдив и на щанда за месо, където имало изложени свински глави, посочва една глава и казва на продавача: „Я ми претеглете тая Хрушчовка, ако обичате”.

4. През 1949 г., малко преди отец Ангел да затвори вечерта църквата „Св. Петка” в Пловдив, влиза арх. Чинков с радиоапарат, окичен отгоре със запалени свещи и казва на свещеника: „Отче нося го да му четеш”. „Какво да му чета? За какво?” – пита отчето. „Чети му, че много лъже, бе отче” – отговорил арх. Чинков.

5. Радио Ереван номинирало бащата на Тодор Живков за Нобелова награда по биология. Приносът му бил, че създал говореща тиква.

6. Доматът, картофът и фасулът кандидатствали за членове на Партията, но и трите кандидатури били отхвърлени. Доматът твърдял, че е червен и е много вкусен, но му обърнали внимание, че преди да стане червен, била зелен. Кандидатурата на картофа категорично била отхвърлена, тъй като носел „фашистки” имена: „Бинте”, „Фуран”, „Урана”. Фасулът пък бил отхвърлен, защото издавал държавни и партийни тайни. Но тиквата я приели. Отхвърлените кандидати я попитали как е станало това, а тя отговорила, че като влязла при комисията, вътре били същите тикви като нея и се разбрали.

7. На въпроса кое е най-дългото животно в света, арх. Чинков отговарял - прасето, защото главата му била в София, а задникът – в Москва.

8. Като арестували разказвача на вицове, милиционерът, който извършил ареста, му предложил да разкаже един виц, за да го пусне. А арх. Чинков остроумно попитал: „От тоя или от по-горния етаж?”

9. В затвора арх. Чинков го заболял зъб и бил отведен при зъболекаря. Седнал той на зъболекарския стол и зъболекарят го подканил да си отвори устата, но реакция не последвала. Зъболекарят отново го подканил да си отвори устата и така няколко пъти, но без резултат. Накрая зъболекарят се обърнал към надзирателя да го накара да си отвори устата или да го маха от кабинета му и надзирателят се сопнал на арх. Чинков: „Айде отваряй си устата, да не седиш в килията с болния зъб”, а арх. Чинков отговорил: „Ааа, аз веднъж вече си отворих устата и ето докъде я докарах!”

10. По това време имало държавен почин жените среднистки да бъдат изпращани да работят в селското стопанство, за да го развиват по научному. И на въпроса защо няма яйца на пазара, арх. Чинков отговорил, че откакто среднистките отишли в птицефермите по селата, научили кокошките да правят аборти, затова и яйцата се свършили.

Несъмнено има и вицове, свързани с периода след освобождаването на арх. Чинков от затвора, макар да са и по-малко.

11. След освобождаването му го среща една съседка и го пита за къде се е забързал, а той отговаря: „Отивам в Ортопедията, да ми гипсират езика, че виждаш ли какво ми се случи заради него…”

12. Веднъж отишъл на зъболекар, че го заболял зъб, но на подканата на зъболекаря да си отвори устата, той посочил задника си, като после обяснил, че са го посъветвали да не си отваря устата, та ако може през задника зъболекарят да си свърши работата.

13. Един ден влязъл в малко квартално магазинче със съдържател арменец. Собственикът го запитал любезно какво ще желае, а арх. Чинков отговорил, че иска да си купи чай. Арменецът продължил в същия тон: „Какъв ще обичате? Имаме руски, грузински, китайски, индийски…” Но арх. Чинков възкликнал: „Стоп, стоп, стоп, какъвто ще да е. С политика вече не се занимавам”.

14. При разговор с Касабов от съседното на Славеино с. Кутела през 70-те години на ХХ век, арх. Чинков споделил, че иска да си купи луканка от 16 лв. за килограм. На въпроса на кутелеца „Чем има ли такава скъпа луканка?”, арх. Чинков уверено отговорил: „Ше има, ще има”.

Във времето се появяват и анекдоти, свързани с арх. Чинков, които не са негово дело. Така например при прокопаването на Тунела зевзеци шеговито обяснявали, че от едната страна тунелът се прокопавал от ония, които слушали вицовете на арх. Чинков, а от другата копаели разпространителите на тия вицове.

Използвани са материали от книгата на Н. Чинков „Архитект Боян Чинков“, както и от книгата на Евгений Тодоров „Запомнете Пловдив“.

Още новини четете ТУК

TNS.bg