След като Заев и Ципрас заявиха, че са се обединили около името "Северна Македония" (друг е въпросът доколко то ще "оцелее" гласуването в Македонския парламент и как ще бъде прието в Гърция), БСП отново напомниха, че нищо старо не са забравили.
Ни в клин, ни в ръкав, заявиха притеснения, че това име можело да значи териториални претенции към България.

Започвам от там, че да се страхуваш, че Македония може да ти откъсне територия (особено като се има предвид, че сме в НАТО и в ЕС), е като да се притесняваш, че 5-годишното ти братче може да дойде, да те пребие и да ти вземе колата. Скандалността на това очевидно реалистично сравнение показва коефициентът на адекватност, бушуващ в Столетницата. 

Като се абстрахираме от това, обаче, е хубаво да си припомним и някои моменти от миналото. 
В началото на 90-те години именно категоричната решимост на България (БСП отново са против) спасява Македония от кървавата баня, окъпала дргите бивши югорепублики. И Милошевич далеч не е единственият "доброжелател" на младата държава. Още тогава Гърция (държава член на НАТО) заявява, че се притеснява от териториални претенции от страна на току-що родената и беззащитна държава. На опитите да бъдем манипулирани, българският външен министър сериозно (но и насмешливо) заявява, че България не се страхува от името на Македония, точно по същата причина, поради която не се страхува от факта, че в Северна Гърция има област, която се казва Тракия и Македония.

Повече от 20 години (въпреки българофобския, просръбски режим в Скопие), България неизменно помага на своите братя край Вардар. А сътресенията, които претърпя през този период  държавата имат гръцки привкус и сръбски аромат. 
Въпреки че Гърция беше обещала, че няма да пречи на Македония, през 2008 година, южните ни съседи, игнорираха собствения си подпис и спряха членството на държавата в НАТО (за което бяха осъдени от Международния съд и чието решение така и не спазиха). 

След като българофобите в Македония бяха изчоплени от властта, нещата започнаха да се случват твърде бързо и неочаквано хубаво. Тук, обаче, изникна червената сянка на БСП, която нададе вой, че признаваме македонския език. Същия този, който тя само преди 60 години насаждаше с кръв и насилие в Пиринско. За щастие, тези нейни вопли изтекоха в канала и София и Скопие (с някои забележки) показаха, че могат да живеят братски. А Македония се протегна след дългия сковаващ сън и започна да крачи към спасението и сигурността си - членство в НАТО и в ЕС.

И днес, когато поредната сериозна крачка е направена, т.е. когато Гърция каза, че вече не я е страх, че Македония може да я завладее и че ще приеме "Северна Македония", БСП отново излязоха на барикадата и започнаха да притесняват хората, че видите ли, можело да има опасност за България.

Не, уважаеми другари, опасност за България НЯМА! 

Новото име на Македония, даващо ѝ път към членство в НАТО е опасно  за сръбските национали интереси, които от години са големият враг на българщината край Вардар. Опасността е за руските глобални геополитически интереси. Същите, които изпуснаха Черна гора (помните ли опитът за преврат, който, за щастие, се провали) и сега отчаяно се опитват да задържат Македония. 
Същата Македония, която Петербург (и после Москва) от повече от 100 години са "харизали" на сръбските интереси и щения.
Все още чакам момента, в който БСП ще стане наистина "българска" (т.е. ще постави българският национален интерес над чуждия). И всеки път, когато ми се иска да повярвам, че това е станало, Македония ме събужда и ми казва, че съм наивен в надеждите си. 
Именно Македония е "лакмусът"...