Стотици родолюбиви българи, жители и гости на Батак се премениха в народни носий и почетоха подобаващо 143-тата годишнина от Баташкото клане. 

Малки и големи се събраха на литийно шествие-поклонение по паметните места от Април 1876 в памет на загиналите в Баташкото клане, което се състоя на 12 май 2019 година. То се провежда за 15-ти път, организирано от община Батак, Историческия музей, църковното настоятелство при храм "Успение Богородично" и комитет "Родолюбие"- Пловдив.

Именно то поставя началото на честванията на годишнините от Априлската епопея. Неслучайно то е първо. Започва с биенето на камбаната, както е забила тогава, преди 143 години, за да събере хората в центъра на селото. Шествието се води от иконата на баташките мъченици и църковните литии, както тогава от библията и осветените знамена. След тях са венците, които Исторически музей- Батак поръчва от името на признателните батачани- потомци. 

Целта на шествието е да бъде извървян пътят до всяко паметно място от Април 1876г. и да бъде изразена благодарност, почит, преклонение и признателност пред всеки паметник. И след като минем по стъпките на дедите си, след като се поклоним пред подвига им, поднесем венците, изразим благодарността си чрез благодарствен молебен, минута мълчание и тържествен залп, започват честванията на годишнината от въстанието.

"Всеки народ има периоди от своята история, които пази дълбоко в сърцето си. За тях той не говори с гръмки думи, а само сваля шапка, прекланя глава и коленичи. Без Априлското въстание историята наша щеше да се лиши от най- ярките си страници. Преди 143 години жаждата за свобода надделява над страха от тиранина и малкият български народ се вдига на въстание срещу голямата Османската империя. Силата на духа се изправя срещу силата на оръжието, но както казва Трендафил Керелов”…Няма страшна смърт, страшно е робството!” В много кътчета от нашата родина въстаници с малко оръжие и много смелост се сблъскват с жестокия башибозук. Едно от тези паметни места е Батак. "От подвига славен на тебе Батак изтръпна и скочи Европа. Ти даде на целия свят кървав знак развял лъвско знаме в Родопа!... И даже преди да познава България светът за Батак проговори!..." Поклон, Батак! Моля всички тук присъстващи „На колене, долу шапките, напреде ни е Батак" - светинята българска! Трябва да помним Батак, Клисура, Перущица, Брацигово, Панагюрище и Копривщица, защото да забравиш загиналите е като да ги убиеш повторно. Земята българска е осеяна с костите на герои, пропита е с кръвта на мъченици и е безценна. Обезличаването на една нация, на един народ, става незабелязано, но бързо. Развитието на този процес зависи от нас, от нашата непоколебимост и отговорност към заветите на дедите ни. Априлци умираха в името на България, в името на вярата и свободата българска! Свобода- чакана, жадувана, мечтана 5 века! Прежалиха дом, челяд и себе си, за да живеем днес свободни. Наш дълг е да съхраним безсмъртния дух на дедите ни! Благодарим Ви, родолюбци!" - с това слово директорът на Исторически музей Батак г-жа Теодора Пейчинова накара всички на настръхнат. 

Сборният пункт за тръгване бе Историческият музей, а голяма част от присъстващите бяха деца, които неуморимо и гордо крачеха към паметниците и в ръце държаха българското знаме. 

Паметниците са много, но шествието спря пред всеки един от тях. Батак дава най- много жертви в априлската епопея.

3 май 1876г – Защитата на църквата "Света Неделя" продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата... Вода няма. Старец дава съвет на майките, че вън до стената на църквата има дърво/орехът -единственият жив свидетел на събитията до днес/ и в корените му би трябвало да намерят вода. Майките с голи ръце копаят кладенец, но пролетта била суха, вода не потекла. Тогава започват да дават на децата си олиото от кандилата, а когато и то свършва, квасят устните на децата си с кръвта на убитите. На третия ден отварят вратите на църквата за въздух и започва масово клане. Последни отчаяни боеве. Пленените живи батачани избират дръвника пред чалмата.
 
 
4 май 1876г.- Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „ да пресуши баташкия корен”, за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост пред него става последното клане.
 
5 май 1876г. – Богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. от 6-7 хил. население на Батак . Остава да стърчи само църквата „Света Неделя”. Запаления в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха.
 
 
Това е краят на баташката кървава пролет 1876г. Слънцето се скрива зад облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече много дни кървава!....През тази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството!

Ето и как преминаха отделните етапи:

Първи етап: от 12:00 часа до 13:30 часа – поклонение, полагане на венци, благодарствен молебен и тържествен залп с оръжие за сценични изяви на Паметник на Богдановия хълм. 

Втори етап: от 13:45 часа до 14:05 часа - поклонение, полагане на венци и тържествен залп с оръжие за сценични изяви на пл.”Освобождение” гр. Батак: Църква „Света Неделя”, Бюст – паметник на княз Алексей Церетелев , Паметник на загиналите в Априлската епопея – Батак, Бюст-паметник на Трендафил Тошев Керелов, Бюст паметник на Алексей Церетелев, Паметник на загиналите батачани във войните за национално освобождение, за единна и свободна България.

Трети етап: от 14:05 до 14:20 ч. – поклонение и полагане на венци по Паметната алея, ул.”Априлци” Батак Паметник на Драган Манчов , Паметник на виконтеса лейди Емили Странгфорд, Паметник на Джанюариъс Макгахан, Паметник на Виктор Юго.

Четвърти етап: от 14:20 часа до 15:20 часа - поклонение, полагане на венци, благодарствен молебен и тържествен залп с оръжие за сценични изяви на Паметник в м. „Вакъфа”, Беглишките хармани.

Фото: Атанас Тинов и други