Българите сме майсторите на превратите

Когато някой иска да направи преврат, трябва да се консултира с българския исторически опит. Инак е обречен на провал като пишманите в Турция. Ние имаме шест пуча и всичките са успешни. Майстори сме в насилственото сваляне на законна власт.

Първият преврат у нас е извършен още в зората на българската държавност. Негов автор е княз Александър Батенберг. Щом сяда на престола, той усеща, че нещо му убива отзад. Това е Търновската конституция, която ограничава правата му. Батенберг обаче иска цялата власт - не пришита с бели конци коронована особа, а пълновластен господар на страната.

Предпочита обръщението Височество. Чете тронното слово с калпак на главата, за да демонстрира презрението си към Народното събрание. Гологлавите депутати са изумени от поругаването на светата обител. Тези и други факти са причината Захарий Стоянов да именува българския монарх Малкото Наполеонче.

Две години Александър Батенберг търпи да е полувладетел. Най-сетне нервите му не издържат и България осъмва с преврат. На 27 април 1881 г. с помощта на военния министър ген. Казимир Ернрот и консерваторите князът сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Назначено е ново начело с генерала.

Страната е разделена на пет области с чрезвичайни (извънредни) комисари. “На комисарите - пише Симеон Радев - бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция: всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи.”

а недоволните са изправяни пред военни съдилища. Насрочени са избори за Велико народно събрание. В Свищов е вдигната специална сграда за високия форум. На 1 юли събранието гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.

Александър Батенберг обаче не може да изкара този мандат. Детрониран е с преврат!

В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. офицери - агенти на Русия, го арестуват и принуждават да се откаже от трона. Сутринта с конвой го подкарват към Дунава. “Някои от офицерите забелязаха, че файтоните са тринайсет, и това фатално число порази суеверните”, хроникира Симеон Радев.

Суеверията се оправдават, защото е организиран контрапреврат. Понеже е “контра”, е неуспешен. Батенберг е върнат, но доброволно абдикира и окончателно напуска България. 

Александър Цанков крои шапка на адаша Стамболийски

Един априлски ден на 1923 г. Александър Цанков среща Димо Казасов. “Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?”, пита Цанков. “Разбира се!”, отвръща Казасов. “В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома”, насрочва рандевуто Цанков.

В уречения час Димо влиза в дома на ул. “Витошка” 57. Домакинът му задава директен въпрос: “Смяташ ли ти, че със средствата на легалната политическа борба ще може да бъде свален Стамболийски?”. 

“Решително не! - отсича Казасов. - Само един държавен удар може да го съкруши. Всеки друг метод на действие ще бъде удавен в насилието, с което Стамболийски тъй нашироко си служи."

Така ферментира превратът на 9 юни. Димо Казасов е в делегацията, която посещава цар Борис ІІІ във Врана.

“В тъмнините на заговора”, хроника на съзаклятието, той описва историческата среща: “Поканиха ни в стария ловджийски дворец. Влязохме в работния кабинет на царя. Последният е съединен чрез широк вход с вестибюла, от лявата страна на който открита и кокетна стълба води за втория етаж. Сядаме и с любопитство разглеждаме студената обстановка на дървения дворец, върху която лежи отпечатъкът на Фердинандовия хладен и неприветлив темперамент.” 

“И тъй, господа, какво имате да ми кажете?”, пита Борис. “Ваше Величество - взема думата Цанков, - правителството на Стамболийски е свалено по волята на народа от армията. Всички бивши министри са арестувани. Мирът и спокойствието на страната са обезпечени чрез мерките, които войската взе и продължава да взема. Ние дойдохме да поискаме санкция на тоя свършен факт.”

“Аз не съм вече цар - заявява домакинът. - След извършеното тая нощ, какво остава от прерогативите на държавния глава? Какво остава от длъжността му да обмисля зряло всеки свой акт и да постъпва съобразно разума си и интересите на народа? Повеленията на нашия основен закон са игнорирани.”

Цар Борис отново е жертва на пуч през 1934 г.

В нощта на 18 срещу 19 май Военният съюз, политическият кръг “Звено” и Народното социално движение извършват преврат. Водеща фигура е офицерът Кимон Георгиев.

“Заговорниците влязоха в салона за аудиенции - разказва царица Йоанна. - Очакваха да заварят царя току-що събуден, объркан и по пижама. Трябваше обаче да се явят пред Борис, който беше облякъл униформата, прав до бюрото, облегнал ръце върху ефеса на сабята.

Споровете продължиха до зори. Борис отказа да одобри новото правителство и предложи абдикация. Този разговор, така драматичен, има един любопитен завършек и ако се вярва на някои признаци, показваше бъдещето.”

“Случи се - документира Йоанна, - че излизайки от залата за аудиенции, подполковник Георгиев, който бе измежду най-радикалните и настъпателен, се подхлъзна на паркета, който бе лъснат предишния ден. Ботушът му остави на прага на кабинета на моя съпруг един дълъг черен отпечатък. Борис нареди да остане там, на това място, никога да не бъде измит.”

Ботушът на Кимон Георгиев гази отново на 9 септември 1944 г.

Той е сред ръководителите на преврата, който сваля правителството на Константин Муравиев. Пучът е извършен с танковете на Червената армия, нахлула в пределите на отечеството.

За втори път след 9 август 1886 г. Руската мечка се намесва с преврати в съдбините на България.

Третият беше на 10 ноември 1989 г. Тогава така наречената перестройка вдъхнови Петър Младенов и Андрей Луканов.

С подкрепата на неколцина съмишленици те получиха оставката на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

Димо Казасов е професионален превратаджия

България е единствената страна, която има професионални превратаджии. Кимон Георгиев и Димо Казасов участват в три пуча - през 1923, 1934 и 1944 г. Кимон е сух офицер, фуражка, под която се въртят само преврати. Биографията на Димо Казасов е далеч по-колоритна и завладяваща.

Роден е през 1886 г. в Трявна. Завършва гимназия в Русе и право в Софийския университет. Политическото му кръщение е през 1902 г., когато се влива в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия. Следващата година тя се цепи на тесни и широки социалисти. Казасов отива при широканците. През 1908 г. към тях се присъединява изгоненият от Димитър Благоев кръг “Пролетарий” и партията се преименува на БРСДП (обединена).

С червената бюлетина на обединените Димо Казасов прекрачва прага на парламента. През 1919 г. е избран за народен представител от Видинско в XVIII обикновено народно събрание.

Димо е висок само 162 см, едва се подава от трибуната

Размерът не му пречи да демонстрира таланта си на оратор. Димо изнася пламенни речи, задава неудобни въпроси, дава убедителни отговори.

Политическата ситуация обаче не е благоприятна за дарования като Казасов. Земеделският режим се опитва без време да спъне кариерата му. С изборни насилия и задкулисни машинации оранжевите не му позволяват да влезе в следващите парламенти. Димо го няма в XIX ОНС, пропуска и XX ОНС.

За народния вот на 22 април 1923 г. той пише: “На едни места изборите се произведоха без тъмни стаи, на други избирателите се обискирваха, а на трети места опозиционерите се изгонваха от правителствените шайки силом от селата. За заплашванията, за фалшификациите, за терора и побоищата да не говорим. Те надминаха очакванията дори на инспираторите им.”

Същия месец Казасов се среща с Александър Цанков и участва в преврата на 9 юни (виж основния текст.)

След “светлия деветоюнски ден”, както го нарича, отново е в парламента

XXI ОНС е открито на 9 декември 1923 г. Стенографският дневник свидетелства: “Негово Величество влезе в залата на Народното събрание, предшестван от г. г. министрите, последван от гражданската и военната си свита, и всред продължителни ръкопляскания и “Ура!” от болшинството се възкачи на престола.”

Димо има двойно право да крачи пред царя. Той е министър на железниците, пощите и телеграфите и заедно с това - депутат социалдемократ.

Легендата разказва, че Димо Казасов имал на главата си само един косъм. Всяка сутрин го показвал през прозореца и това растение сочело накъде духа вятърът на промяната и в каква политическа посока трябва да поеме неговият стопанин.

При една метеорологична справка косъмът маркира, че правителството няма да го бъде, а БРСДП е бита карта. Следвайки прогнозата, през 1924 г. Димо си подава оставката като министър, през 1926 г. напуска и партията.

Казасов не стои празен, веднага създава две формации:

Социалдемократическа федерация и политическия кръг “Звено”. Федерацията е мимолетна, но кръгът оставя трайна диря в историята на България. “Звено” групира политици с различен цвят, военни и интелектуалци, недоволни от управлението на Народния блок. Слабост на организацията е разнородната членска маса, която предизвиква вътрешни борби в нейните редове.

Положението не е по-различно и в другите тогавашни партии. “Членовете им - анализира Казасов, - които помежду си се наричаха “приятел”, представляваха в идейно отношение безцветна маса, а в социално отношение - конгломерат. Те бяха хора от всички социални слоеве и следваха сляпо своите водачи.”

“Най-добре е без партии!”, заключава Димо и се завърта крайно вдясно към откровения фашизъм. През януари 1934 г. той се хвърля в прегръдките на стария познайник Александър Цанков. Присъединява се към неговото Народно социално движение, което копира структурите на италианския фашизъм и германския националсоциализъм.

Заедно с Военния съюз и “Звено” движението на Цанков извършва преврата на 19 май 1934 г. Партиите са забранени, конституцията е отменена, Народното събрание е разпуснато. Димо Казасов заминава пълномощен министър в Белград.

През 1938 г. парламентаризмът е възстановен, но косъмът на Казасов сочи, че е опасно да влиза в пленарната зала. Димо избира да се включи в нелегалния Отечествен фронт, който прави преврата на 9 септември 1944 г. Косъмът е познал - депутатите от XXV ОНС са изправени пред Народен съд и пратени на ешафода. Насрочени са избори за ново XXVI ОНС.

Събранието е открито на 15 декември 1945 г. България е гласувала доверие на 279 депутати: комунисти, земеделци, звенари, социалдемократи и радикали. Плюс един независим - Димо Казасов!

Като независим бившият социалдемократ и звенар, професионалният превратаджия Димо Казасов се заклева във вярност към Народната република. На 15 септември 1946 г. на тържествено заседание в парламента той трепетно произнася сакралните думи:

“Кълна се в името на народа и на Народната република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само общонародните и държавни интереси и ще положа всички усилия за защита свободата и независимостта на Родината.”

“Заклевам се!”, повдига се на пръсти да го видят Казасов. После подписва клетвения лист и го предава на секретаря.

В условията на отечественофронтовския парламентаризъм Димо Казасов полага още един исторически подпис. В VI велико народно събрание той пак е депутат. Избран е, за да зачеркне Търновската конституция. Тя трябва да бъде заменена с Димитровската. В пленарната зала Димо отново е единственият независим, който на 4 декември 1947 г. парафира основния закон на републиката.

Освен народен представител Казасов е министър на пропагандата в първото ОФ правителство

Във второто и третото е министър на информацията и изкуствата. През 1950 г. става главен директор на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения.

Димо Казасов умира като безпартиен през 1980 г. Народен деятел е на изкуството и културата. Носител е на орден “Георги Димитров”.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg