16 април 1925 г. - трагична дата в българската история. На този ден е извършен най-кървавият терористичен акт у нас, а именно атентатът в църквата "Света Неделя".

Броят на жертвите на атаката надхвърля 200 души, а повече от 500 са ранени.

Атентатът е извършен на Велики четвъртък от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия. Те взривяват покрива на църквата, която тогава е носела името "Свети Крал".

По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Траурното шествие влиза в църквата в 15:00 ч. Експлозията избухва в 15:20 ч., като събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната.

Сред убитите са 13 генерали - повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, 3 депутати, много други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Извършването на атаката е възложено на една от "шесторките", ръководена от Петър Абаджиев, който през януари 1925 г. влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Абаджиев и Задгорски са непосредствени извършители, както и Никола Петров, който пали фитила, но организаторите са Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Златарев, Никола Петрини. 

Задгорски, Фридман и Георги Коев са осъдени и публично обесени на 27 май 1925 г. Коста Янков и Иван Минков се самоубиват. Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров намират убежище в Съветския съюз.

Църквата "Света Неделя" е възстановена по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Храмът е осветен официално на 7 април 1933 г.