Кръстът е хранител на целия свят, Кръстът е красота на Църквата, сила за царете, Кръстът е укрепление за вярващите, слава за ангелите и язва за демоните. Така се пее в една от църковните песни за възхвала към Светия Кръст Господен, наричан Животворящ. Църквата почита Кръста в три дни от годината - на 14 септември, когато е празникът Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или по-популярното Кръстовден, в Третата неделя на Великия пост, определена като Кръстопоклонна и на Разпети петък.

Велики петък е най-тъжният ден в годината, когато Спасителят изминава пътя към Голгота с тежкия кръст на гръб и с трънен венец на главата. В последните си мигове Христос дава пример на човеците как трябва да носят своя "кръст" и земните им пътища да ги водят към вечния живот. В ония времена разпъването на кръст било най-тежкото и позорно наказание, на което били подлагани роби и най-големи престъпници. Осъдените носели сами кръста си до мястото на разпятието. Светите евангелисти разказват: "И взеха Иисуса и Го поведоха... И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. Там Го разпънаха". Оттогава насам кръстът е символ на всемирното спасение и вярващите го почитат и му се покланят. Но наред с многобройните копия на този символ до наши дни са достигнали и много частици от истинския първообраз, на който Христос е бил прикован.

По нашите земи също се намират много частици от Животворящия кръст. За много от тях произходът е известен, но други са се появили по чудодеен начин. Записани и запомнени са и много свързани с тях чудеса.

Частица от Кръста Господен има в храм "Св. Георги Победоносец" в столичния квартал Горубляне, както и църквата "Възнесение Господне" в София. Тя е отделена от по-голям къс, донесен у нас с мощеви кръст от Охрид и пазен дълго в специален фонд на Националния исторически музей, а преди няколко години разделен и раздаден на много храмове. "Няма как да почетем тялото на Господа, понеже то е било погребано в гроб и възкръснало и вече не е сред нас и няма как лично да целунем Христос, но целуваме това, което е останало от него за спомен на неговото спасително страдание на кръста и целуваме частичката от кръста като благоговение, че е сякаш Господа", обяснява един от свещениците в софийската черква. Частица от Разпятието има и в Духовната семинария в София.

От пазената в Националния исторически музей светиня парченца са дадени на храмове в Бургас, Пловдив, Ловеч. Петото е отишло в църквата "Св. Архангел Михаил" в морското село Българево по настояване на местния свещеник отец Методи. Донесено е лично от тогавашния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, който служи и архиерейска богослужба в селото.

В Бургас частицата от Светия Кръст Господен е донесена за празника на града - Никулден през 2009 г. Предадена е на Сливенския митрополит Иоаникий от министър-председателя Бойко Борисов и директора на НИМ проф. Божидар Димитров, тогава министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Заедно с частицата от Кръста в храма "Св. св. Кирил и Методий" е съхранена оттогава и частица от мощите на Свети Андрей Първозваний.

Със същия произход е и частицата от Кръста Господен в курорта Свети Влас, съхранявана в новата черква с патрон Св. Власий и основни ктитори братята Динко и Йордан Диневи. Храмът е построен на мястото на Емонският манастир "Св. Власий", достигнал особен разцвет през XIV в. Новата църква е осветена на 18 май 2010 г. от Сливенския митрополит Йоаникий в присъствието на Вселенския Патриарх Вартоломей I.

По случай Деня на българската писменост и култура през 2010 г. частица от животворящия Кръст Господен е предадена на руския православен храм "Св. Екатерина" в Рим. Приета е от тогавашния предстоятел на храма игумен Филип (Василцев), който по-късно участва в богослужение пред мощите на свети Кирил в римския католически храм "Св. Климент", оглавено от Видинския митрополит Дометиан в присъствието на българската правителствена делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов.

За настъпващите Великденски празници хиляди миряни ще се стекат към храмовете, за да измолят благоденствие.

Княгиня и хиляди с изцеление на Кръстова гора

С Кръста Господен се свързват чудодейните явления и изцеления, случващи се отколе на Кръстова гора в Родопите. Там, според преданието, е имало древен манастир, в който се е пазила частица от Кръста Господен. По време на османското нашествие манастирът е разрушен, а реликвата е скрита някъде в недрата на Кръстов връх. Известно е, че през 30-те години на миналия век там е издигнат метален кръст от цар Борис III и подполковник Величков в знак на благодарност за това, че младата княгиня Евдокия била изцелена, след като преспала на върха. И до днес той се почита от вярващите, а в манастира "Света Троица" на върха отново се пази частица от Животворящия Кръст.

Зачатия след молитва в Родопите

През 2001 г. при проучване на апсидата на Епископския център, в близост до Перперикон, проф. Николай Овчаров и екипът му открили няколко бронзови кръста с мощехранителници. В един от тях намират миниатюрни дървени частици от Кръста Господен. През есента на 2002 г. с респектиращо литийно шествие и тържества светите частици са пренесени до храма "Св. Успение Богородично" в кв. Гледка на Кърджали. Поставени са в кръгла стъкленица, прибрана в малко дървено сандъче, над което от иконите си бдят Исус Христос и Св. Йоан Предтеча. Християните се покланят на едно-единствено дърво - това, от което е бил скован кръстът за разпятието, казва наричаният "кръстител на Родопите" отец Боян Саръев, който служи в храма. Той доверява и много чудеса, станали на това място - жени, които дълго чакали рожби, зачевали и раждали здрави деца. Имало случай с хромо дете от Златоград, което прохожда, както и мъж от Стара Загора, събудил се от шестмесечна кома, след като му занесли парче памук, докоснато до частиците. "Чудеса се случват само там, където се срещат голямата Божия любов и сила и безграничната човешка вяра", уверява отец Саръев.

Руснак дарил на Варна

Частица от Божия Кръст се съхранява в манастира "Св. св. Константин и Елена" край Варна. Светинята била изпратена като дар, придружен от сертификат, от заселил се у нас руснак. В манастира дори не били виждали своя благодетел, но оттогава поклонниците в храма се увеличили многократно, свидетелстват свещениците. В олтара на катедралния храм "Свето Успение Богородично" във Варна също има частица от Кръста Господен. Вградена е в благолепен кръст от дърво, обкован със сребро и с камъни, който се използва само за богослужебни цели и стои в специална икона хранилище. И въпреки че хората не могат да видят винаги частицата, те влизат в храма, за да са близо до нея. Защото казват, че вярата е над видимото.

Икона от НИМ с парче от Кръста дава втори живот

От специалния фонд на НИМ миналата година беше извадена и иконата на Богородица Милваща с вградена в нея частица от Кръста. Тя беше изложена за поклонение в Църногорския манастир над село Гигинци, а по-късно и в Бургас. Пред нея се изви хиляден народ за поклонение, а вече има и свидетелства за чудеса. Дали защото просех милост от Бога за спасението на многогрешната ми душа, дали защото търсех застъпничеството на Богородица за близките ми да не страдат заради моето телесно премеждие, дали защото за моето спасение се молеше и една всепредана Богу монахиня, но преди да постъпя в болницата, се оказа, че карциномът е изчезнал, разказва сега жена с рецидив на рак на гърдата. Същата история разказва и друга жена, която преживяла онкологична операция, но преглед на скенер установил метастази. След молитви пред иконата на Богородица Милваща с вградена в нея частица от Животворящия Кръст при повторен преглед се установило, че разсейките ги няма.

В съблазните на земния си живот хората се радват, като отърват кожата от телесни страдания и отдалечат часа на смъртта на тялото. Но Господ ни е дал да мислим и за душата си, с молитва и покаяние да я къпем и пазим чиста, за да я приближаваме към вечния живот леко, както това е направил за спасението на човеците Христос, носейки под ругатни тежкия кръст за Разпятието, станал символ на земните премеждия на човеците и пръскащ благодат по Неговата воля вече повече от 2000 години.