40-годишна жена, военослужещ, бе намерена убита в Карлово. Изчезването на Десислава Стоянова вдигна на крак полицията, които в продължение наняколко дни издирваха рейднъжрака. Тя бе открита, но вече мъртва - затворена в сандък в барака край Сопот. По същото време бе задържан и убиеца - бивш рейнджър, напуснал армията преди години. Стана ясно, че Светослав Каменов е бил част от различни военни мисии на армията, като е и един от оцелелите от кървавия атентат в Кербала. Познати и приятели на Каменов твърдят, че той се е върнал с разтроена психика от мисиите. Възможно ли е тежкото престъпление да е следствие от постравматичния стрес, преживян във войната? Как армията се грижи за мъжете и жените, видели страшното лице на смъртта?
С тези въпроси потърсихме пловдивчанина Дарин Георгиев, който е бакалавър по психология и магистър по приложна психология. Дариос Георгиев, както го наричат приятелите му, владее различни бойни техники, може да борави с почти всички съществуващи оръжия, бил е в най-горещите точки на планетата, оцелял е след три прострелвания , инструктор е по специална подготовка. Младият пловдивчанин е бил в спец частите на 68 бригада, а след като напуска армията става контрактор и започва да работи за международни военни компании.
- Трагедията с убитата карловската рейнджърка поставя много въпроси. Но да започнем с най- логичния – смятате ли, че тежкото престъпление, извършено от Светослав Каменов е следствие от постравматичния стрес от мисията в Кербала?
- Не бих казал, че става въпрос в случая за посттравматичен стрес синдром. Симптомите на ПТСС се характеризират най-често с кошмари свързани със събитието или нещата, които са породили стреса; Отчужденост и емоционално безразличие;Вина, срам или самообвинение;Чувство на самота; Депресия и безнадеждност, саморазрушително или безразсъдно поведение. В редки случаи се забелязват раздразнителност или гневни избухвания, параноя, нервност, агресивно, но по мое мнение и наблюдения, тези симптоми са съпътствали конкретните лица и преди конкрерната травмираща ситуация, а не са следствие на нея.
- Как, според вас, се възстановяват и интегрират военнослужещите, връщайки се от мисия? Особено от по-тежките, свързани с нападения, атентати, трагични инциденти с колеги? Има ли програми, които да помагат за реинтеграцията на тези хора?
⁃ За съжаление няма програма, която да диагностицира и предоставя необходимата помощ и лечение все още. Единственото, което до момента се прави след завръщане от мисия, са общи медицински прегледи и безплатна двуседмична почивна по избор в няколко почивни станции в зависимост от сезона .
- Проследява ли се състоянието на мъжете и жените, които напускат армията след такива мисии?
- Тук въпроса стои по същия начин. Както няма кой да проследи състоянието им по време на служба, така няма и кой да ги следи след напускането им от редиците на армията. БА не разполага с механизъм за интеграция на травмиращи случаи, но доколкото разбрах ,този рейнджър е бил криминално проявен и осъждан за шофиране в нетрезво състояние. Главна дирекция И изпълнение на наказанията (пробация) имат програми точно за шофираме в нетрезво състояние. Към същите програми има психолози, които провеждат консултации и изчисляват риска от повторни или други криминални прояви .
- Съществува ли статистика, макар и секретна, за бивши военослужещи, които развиват зависимости след мисии – алкохол, наркотици ?
⁃ Нямам информация да се води подобна статистика, но от по мои наблюдения развиването на зависимости към алкохол, наркотици и хазарт са чести срещани. Това е най-отличителният белег, който е първият сигнал за дълбоко психическо разтройство, което може да е следствие от ПТСС .
- От дълги години работите като психолог в международни военни кампании. Какви са изводите ви от оценките, които правите на контракторите?
⁃ При контракторите е малко по-различно ,защото всички първо са били бивши военнослужещи, за които се предполага ,че са психически устойчиви щом са решили да продължат кариерата си и в частния сектор, а не са насочили към друг вид поприще. Преди подписването на договор, контракторите преминават множество обучения, изпити, интервюта и строг подбор. Във всеки един от тези етапи се проверява тяхната надежност, знания, качества, умения, интелигентност и психическа и физическа устойчивост . Всички критерии са завишени в сравнение с подбора, който се прави в българската армия .