Българските следи в Италия не са малко, а магическото място Брунате над езерото Комо не прави изключение. Тук на 28 май 1912г. умира един от големите български писатели Пенчо Славейков. 

Самото градче се намира на хълм над Комо и е с надморска височина - 715 м. и до него се стига с фуникуляр от езерото Комо. Двойният билет за фуникуляра - отиване и връщане е на цена 6.50 евро или около 12.50 български лева. След като се качите на фуникуляра се открива страхотна гледка над целия град Комо и самото езеро. 

Пристигайки в Брунате също може да се насладите на гледката, която се открива пред Вас. 

Градчето е с население малко под 1800 души, но е пълно с туристи заради красивите гледки, а много от туристите решават да отседнат в хотел или вила именно в Брунате. 

Само на няколко метра от изхода на фуникуляра е вила "Белависта" в нея последните си дни от своя живот прекарва Пенчо Славейков. Великият български писател, който е част и от литературния кръг „Мисъл“ е син на поета и политик Петко Славейков. 

Автор е на епическите стихове - „Ралица”, „Бойко” и „Неразделни”, които биват събрани в книгата „Епически песни”. Пише още "Момини сълзи", "Сън за щастие", "Немски поети" и "Книга на песните" и други произведения. Автор е и на епопеята „Кървава песен”, която пише през целия си живот и която е предложена за Нобелова награда за литература. 

На фасадата на вилата ще видите големи паметни плочи в памет на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Самата вила продължава да работи и до ден днешен, а освен хотел към нея има ресторант. Тръгвайки малко след рецепцията ще видите и отделен кът специално за Пенчо Славейков, както и неговата пишеща машина. Българското знаме, снимки на Славейков и информация за последните му дни в Брунате. 

Точно до вилата се намира и библиотеката на Брунате, а до нея има и бюст паметник на Пенчо Славейков. 

Самото градче има много красоти и ако няма мъгла или гъсти облаци ще видите величествено езеро Комо. 

Фуникулярът на Брунате се намира само на 20 минути пеша от централната жп гара на Комо и на около 10 минути от центъра. Самият фуникуляр е точно по крайбрежието на езерото в дясната му страна, където започват ресторантите. 

Ако искате да се полюбувате и на гледките от езерото Комо може да наемете корбаче, което да ви разходи из езерото. Има туристическо корабче с по-достъпни цени, както и доста кораби, които могат да бъдат само за Вас, но цените започват от 200 евро. 

Струва се да се види и красивата архитектура на град Комо, който като повечето италиански градове е запазил автентичния си вид. 

Последните години на Пенчо Славейков и номинацията за Нобелова награда за литература

През 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина. Преди да отпътува, председателства събрание, на което се учредява клон на дружеството „Приятели на руския народ“ (с председател Анатол Франс). В края на август Славейков е в Цюрих, където го посреща голямата му любов Мара Белчева.

След Цюрих той живее на различни места в Европа - Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силно огорчен от отношението към него от страна на държавата здравето на Пенчо Славейков се влошава. В края на ноември 1911г. той заминава за Италия, където живее в Рим, Флоренция, Милано, където където дописва някои от последните си творби. В края на месец май пристига в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на 10 юни умира на едва 46 години, а плътно до него е неговата любима Мара Белчева.

Погребан е в градското гробище, а през 1921 г. костите му са пренесени в България. 

За съжаление смъртта му оставя България без нобелов лауреат. Пенчо Славейков е предложен за Нобелова награда за литература от шведския писател Алфред Йенсен. Йенсен е впечатлен от творчеството на Славейков и предлага на 30 януари 1912г. неговата творба „Кървава песен“ за Нобелова награда за литература. Предложението обаче не е разгледано от Нобеловия комитет, защото Пенчо Славейков умира, а комитета не присъжда наградата на починали хора. 

Входът на фуникуляра от Комо към Брунате:

 

 

"Вила Белависта", където са минали последните дни на Пенчо Славейков

Паметникът на Пенчо Славейков срещу библиотеката в Брунате