Ето, че вече сме средата на месец септември, който за наша радост все още предразполага да направим преход в планината и като за последно да се полюбуваме на нереално красиви гледки. Все още има какво да видим, чуем, усетим в оставащите месеци преди зимата. 

Почти е невъзможно да не сте чували за магична Синаница – емблематичният пирински връх. Близо до него е и големецът Муратов връх, както и очарователни езера, които изникват на най-неочаквани места с всяка направена крачка. Именно това е днешното ни предложение за един динамичен туристически маршрут или иначе казано уикенд, сред омагьосващата красота на уникалния Пирин. 

Туристическите обувки са задължителни така, както и ветровката, дъждобрана, подходящата раница, дебелите дрехи и не на последно място, туристическите щеки.

За да стигнете до хижа Вихрен, която е начална точка, от Пловдив трябва да поемете в посока Пазарджик. Следва Звъничево, Ветрен дол и по ваш избор - Белово или Велинград. Пътят продължава през Юндола, Якоруда, Баня и стига до Банско. Оттам до хижа Вихрен се стига с автомобил, но е препоръчително предварително да проверите дали пътят е отворен за превозни средства, защото понякога уикендите движението е ограничено между 8:00 и 16:00. Имайте предвид, че напливът от ентусиасти, готови да покоряват върхове, е много голям! И от двете страни на иначе тесния път има паркирани коли, което прави разминаването и намирането на място цяло приключение. 

На хижата се предлагат храни и напитки, с които да се подкрепите, защото след това започва същинската част на маршрута и 6-часов пешеходен преход. 

Маркировката е добра до Бъндеришката порта (жълта и синя), а след това се движим успоредно на реката в местността Равнако, която е изключително живописна. Не след дълго достигаме до мост, но е важно да не поемаме по него, тъй като води към друг маршрут. 

Започва постепенно изкачване към Муратово езеро, което погледнато от високо има формата на сърце. До там теренът е полегат и отнема около 45 минути от хижа Вихрен. 

След кратка почивка на полянката, край обаятелното Муратово езеро, смело поемаме към Бъндеришката порта. Това е и първото предизвикателство, тъй като тази част от прехода е доста тежка. До портата изкачването е стръмно и каменисто, а на места трябва да си помагаме и с ръце. Катери се по стръмни скали, но не е опасно, просто стъпвайте внимателно и не се разконцентрирайте. 

Около час, след Муратово езеро, сте на Бъндеришка порта (2500м), където където се открива равнината на Спано поле и може да отдъхнете малко.

От тук, маркировката се разклонява, като синята е към хижа Синаница, накъдето трябва да поемете. Вървейки се любуваме на необятната пиринска панорама, а пътят ни отвежда до Синанишката порта, откъдето се виждат хижата, езерото и върха, носещи едно и също име. 

След недълго ходене от портата нагоре ще стигнете и мястото, откъдето да започнете атаката на мраморната красавица Синаница.

Не се различава обособена пътека, но това не трябва да ви спира, защото върхът е почти "на ръка разстояние". Имайте предвид, че тук теренът не е лек, особено за тези, които имат страх от високо, тъй като се движите по отвесни склонове. Ако нямате планинарски опит или не сте уверени в умението си да пазите добре равновесие, подходете към този маршрут с повишено внимание.

Склоновете на връх Синаница са стръмни и има няколко места, където е възможно да се подхлъзнете, паднете и нараните сериозно. Последното важи с особена сила в случаите, когато теренът е мокър, заледен или покрит със сняг.

На заострена скала забелязваме няколко диви кози и гледайки ги няма начин през главата да не ни мине мисълта "Лесно ви е на вас!". 

И ето, че най-сетне се намираме на магичния връх Синаница, издигащ се на 2516 м. височина. Там, отгоре му,  разбираме, че всяко усилие, крачка и капка пот са си заслужавали. Гледката към околните върхове и към едноименното езеро е незабравима! Разцепения връх, както санданчани му казват, краси града на легендарния Спартак, а въздухът там е считан за най-лековития в цяла България.

Преходът е около 6 часа, с изкачване на връх Синаница и слизане до хижата.

Легенда за Синаница

Върхът и планината омайват със своята красота открай време насам. Девойка с името Синаница обичала да пасе стадото си в района на върха. Когато Мурат бей научил за нейната красота, започнал да я търси. Девойката обаче успявала да избяга всеки път, до един ден, в който той минал по тайни пътеки. Късно забелязала Синаница какво се случва. В този момент тя била на самия връх. Единственото спасение, което намирала, е да се хвърли в пропастта. Това се и случило… Затова днес върхът носи това име.

Връщаме се обратно и се спускаме стръмно надолу към хижа Синаница, където ще нощуваме и отбелязваме, че за да си позволите този "лукс" трябва да направите резервация поне 2 месеца по-рано. Тоалетната е външна, на около 80 метра от хижата. Има и външна баня с топла вода, където може да вземете бърз душ. Мястото винаги е препълнено от групи туристи, а помещенията за спане са няколко, като всяко едно от тях събира минимум 10 души. Леглата са на два етажа, като за нощуващите е приготвено спално бельо и се полагат по две одеяла.  

На долния етаж има малка механа, а в менюто се предлага боб чорба, кюфтета, наденички, омлят, шопска и зелева салата. По предварителна заявка за закуска могат да ви бъдат приготвени пухкави мекици.

Токът се спира в 22:30 часа, но навън има пригодени дървени масички, където може да продължите мохабета и да се насладите на небето, осеяно с безброй звезди, съпровождащи Млечния път. 

Посрещаме изгревът и идва време за снимки на Синанишкото езеро, което не случайно, изобилства от синьо в името си. 

Връщаме се към Бъндеришка порта, където се извисява Муратов връх – нашата цел на втория ден от прехода. Стрелка към върха няма, но посоката е ясна. Той изглежда доста близо, но това е малко измамно. Предстои неравно изкачване към Муратов връх, който е предимно камънак и никак не е леко нагоре. Финалното изкачване е около 45 минути. 

Малко преди финала камъните става все по-големи и е време да включим ръцете в действие. Една след друга започват да се откриват красиви панорамни гледки. Достигайки Муратов връх - 2669 метра, пред погледа ни се появява първенецът Вихрен, а зад него – Кончето. Долу, в подножието, синеят Влахините езера, а пирински орли кръжат горе в небето. На върха, неминуемо ще усетите необикновения заряд на заобикалящите ни гледки, които са най-голямата награда. Красивите гледки от тук е трудно да бъдат описани. Трябва да бъдат видяни! 

Легенда за Муратов връх

С Муратов връх е свързана българска легенда. В пиринските села живеела чудно красива девойка – Радка. Когато турците нахлули по тези места, хората тръгнали да се спасяват в планината. Тръгнала и Радка. Ала султан Мурад дочул за нейната хубост и искал да я вземе в харема си. Радка, обаче избързала и се скрила зад един връх в Пирин. Султанът сам тръгнал да я дири. Намерил я и за наказание за бягството, отсякъл главата й. От тогава този връх се нарича Момин връх и винаги при заник се облива в кърваво червена светлина. Съседният връх, към който отскочила бялата чалма на султана го нарекли Муратов връх. Той пък все се белее…

Обратният път до хижа Вихрен отнема долу-горе 4 часа и половина – надолу е и няма задъхване като нагоре, но теренът е каменист и труден.

Вече убедихме ли ви, че час по-скоро трябва да поемете по вълшебните пътеки на Пирин планина?