Не много популярни, но с интересна история и сравнително достъпни локации. Това са три светилища в района на селата Розовец и Свежен, скрити в дебрите на Средна гора. Намират се на около 50 км от Пловдив и са нашето предложение за разходка през уикенда. 

Кутела

На няколко километра от село Розовец, в полите на Средна гора, на метри от пътя за хижа Братан, може да се види огромна каменна каша с дръжки. Местните хора я наричат Кутела, а архелози и краеведи и до днес нямат ясна представа за произхода й. Чашата е огромна.  Височината й е 1,5 метра, дълбочината 1,1. Стените й са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имала и  капак - воденичен камък. Според хора от селото капакът и до днес е в двора на местен жител. 

Кутела е открит от братя Шкорпил, бил счупен на 3 части, а по -късно през 70-те години - възстановен от археолога Христо Джамбов. Чашата е достатъчно дълбока, за да може в нея да се събере човек, а дълго време се е ширила версията, че тя е от IX век и е била използвана за кръщенета. По-късно обаче теорията е опровергана, а историците са сигурни, че великанската чаша е създадена от човешка ръка много преди появата на християнството. 

Интересното е, че абсолютно същата чаша е открита в град Угарит в Сирия. Някои смятат, че въпросната чаша е наследство от траките и намират връзка между нея и ритуални предмети, открити в местността Карасура край Чирпан. Има и по-смели теории, според които въпросният артефакт е дело на друга цивилизация, тъй като издълбаната повърхност е много равна , което би се получило при машинна обработка. 
 
 
Ако обаче оставим споровете на експертите, Кутела е чудесно място за ненатоварваща разходка в планината. 
 

 Правите камъни

Розовец е отправна точка и на друг скален феномен - Побитите камъни. Мегалитът представлява двойка успоредни вертикални каменни плочи.  „Правите камъни” е най-популярното име сред местните, но мегалитът е познат още и като „Братята” и „Изправените камъни”. Проходът, образуван мейду двете каменни плочи, е с ширина около 100 см, дължина – около 4 м. Ориентацията му е изток-запад. По-северната каменна плоча е с височина 5 м, а по-южната е висока приблизително 4 м. И двете плочи са широки в основата си около 4 м, а дебелината им е около 1 м (по-южната плоча има малко по-голяма дебелина в основата). Двете вертикални плочи се намират върху каменна площадка с приблизителни размери 6 квадратни метра.

Мегалитът се намира в лесно достъпна зона на около 5 километра от селото. В подножието му има красив язовир, край който може да си отдъхнете, да ловите риба или да си направите пикник. 

Яйцето на змеицата

Районът крие и друга скална изненада - единственото открито запазено мегалитно „яйце” на територията на България, се намира недалеч от село Свежен. Голям скален къс е оформен подобно на яйце и е поставен върху специално направен улей в слабо наклонени на юг грунтови скали. До него водят изсечени в скалата стъпала, вече доста ерозирали. Наречено е „Яйцето на змеицата” заради наименованията на съседните хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, дошли от дълбоката древност и останали в българския фолклор и топонимия.

До „Яйцето на змеицата” се стига по древен път, на места прекрасно съхранен. Отклонението, за да се стъпи на древния път, се намира вляво между втория и третия километър от асфалтовия път мейду селата Бабек и Свежен. Възвишението с мегалитите е на 1 километър след отклонението. малко по-ниско от „Яйцето на змеицата”, още един огромен продълговат овален камък съзнателно е закрепен на мястото си, наподобяващ маса. Мегалитната конструкция наподобява огромна олтарна маса. Съхранен е и мегалит, наподобяващ врата.

Фактът, че свещеното каменно „яйце” е до пътя, показва, че почит са отдавали не само хората от района, а и пътуващите от изток на запад и обратно по древния подбалкански път. За траките космическото яйце е символ на живота. Вероятно мегалитната маса е мястото за поставяне на дарове – цветя, питки, плодове – за славене на Слънцебога и Богинята земя. Можем да предполагаме, че при мегалитното „яйце” са извършвани обреди в дните на зимното слънцестоене или пролетното равноденствие, когато слънцето, славено като бог, е все по-дълго на небосклона и цялата природа се ражда за нов живот.