Познавате я от MasterShef. Тя е на 40 и животът ѝ тепърва започва. Забързана майка, работеща жена, а сега започва да осъществява целите си.

Обожава обувките, а те я викат: "Купи ни, купи ни". От обувки с токчета минава на кецове, за да може да препуска смело през живота.

Семейството ѝ е щуро, а съпругът ѝ е опора, която винаги е някъде около нея. Търпи я с всичките ѝ лудости, а те са много.

Любовта витае навсякъде около нея. Според Таня тя трябва да тръгва от любовта към самия теб, а след това към всичко и всички. Тя не готви винаги с любов и не винаги ѝ се получава, но готвенето е страст.

Много обича книги с готвене. В тях се преплита любовта и готвенето. Баба ѝ все ѝ повтаряла, че ако иска да има мъж, трябва да се научи да готви.

Тя влага сила и емоции във всичко. Енергията, която носиш у себе си, е дълбоко кодирана и понякога се пречистваш чрез готвенето.

"Трябва да се готви с любов и дори да не се получи хората ще продължат да те обичат, защото ще знаят какво си вложил в готвенето".

Няма любима подправка, но смята, че солта е най-важната съставка, защото, когато я има, не се усеща и е вкусно, но когато я няма – веднага се разбира. Баба ѝ винаги е казвала: "Когато свърши любовта вкъщи, тогава свършва и любовта".

Обича пролетта, а сякаш самата тя е пролетта!

Детството на Таня е било щастливо. Свързва го с аромата на пуканките на баба. Миризмата им винаги я е преследвала.

Участието ѝ в MasterShef не е било цел, а решение да излезе от зоната си комфорт. Тя не обича промените, но като че ли промените я обичат. Това е изключително изпитание за нея, за характера ѝ, за вярата в самата нея. От участието си в предаването е разбрала, че не може да готви под стрес. За нея готвенето е спокойствие. Другото, което ѝ е дало предаването е хора, които завинаги ще останат в сърцето ѝ.

Таня се определя като късметлийка. Иска да направи нещо свое и да радва хората около нея.

Когато готви Таня е със слушалки на ушите и пее с пълно гърло. Децата твърдят, че пее фалшиво, но тя изобщо не разбира защо така ѝ говорят.

Ивайло е нейният любим, после най-добрият ѝ приятел, после баща на децата ѝ. Той е нейният гръб. Здраво стъпил на земята, той издържа детинската ѝ лудост. Той е героят в тяхната приказка, и издържа на целия ѝ вихър. 

"Времето, трудностите… днешния забързан живот… нямаме време да бъдем слаби и сърдити въпреки, че го правим".