След месец изтича оптимистичният срок, определен от Община Пловдив, за преминаване на едносменен режим в държавни и общински училища. Планът бе част от Стратегия за развитие на образованието 2017-2022 г. и за този период трябваше да се създадат условия целодневната организация на учебния ден да се осъществява преди обяд. Процесът се подкрепя от МОН, а в него поетапно трябва да се включат всички училища в страната.
Когато преди 5 години стартира кампанията за елиминиране на втората смяна в Пловдив, в града са функционирали 25 училища – общински и държавни, които са обучавали на двусменен режим. Причината за това бе ограниченото пространство на сградите или неравномерното разпределение на учениците, които се обучават в тях.
Какво се случи за тези пет години?
Проверка на медията ни сочи, че за въпросния период целта е изпълнени на 30%, от едва 7 училища. Остават още 5 държавни и 13 общински, при които децата продължават да се въртят между първа и втора смяна.
Оказва се, заповед на Министерство на здравеопазването от началото на тази учебна година е дала отражение при реализацията на плана. В нея е било посочено, че във връзка с COVID кризата се препоръчва осъществяването на обучение на две смени, за да се избегне струпване на ученици.
Въпреки това обаче МОН отчита сериозно забавяне в изпълнението на целите в цялата страна – най-вече София, Варна и Пловдив. Затова и удължи срока от 2022г. на 2026г.
Питаме се обаче ще стигнат ли тези 4 години бонус на останалите 18 училища в Пловдив да преминат в едносменен режим?
Преди всичко трябва да се отбележи, че за да се постигне целта Общината работи в сътрудничество с Регионално управление на образованието и отделните училищни ръководства. Последните следва да изготвят индивидуални планове, разпределени в два основни компонента – регулиране на план-приема и актуализация на сградния фонд.
„Такива дейности се правят и в двете посоки и постепенно през годините броя на учениците на едносменен режим се увеличава. В момента 42 500 са децата, които се обучават в държавните училища в Пловдив, а малко над 16 000 са на двусменен режим“, заяви в коментар за медията ни Стефан Стоянов.
Зам.-кметът по образование сподели, че процесът е изключително индивидуален и не предполага налагането на твърда общовалидна политика. Въпреки това се върви към преструктуриране на сградния фонд. По негово мнение е оптимално това да става чрез отстъпване на вече съществуващо пространство.
„Има малко повече средни училища, отколкото ни е нужно. Има такива, които функционират на критичния минимум. Това пространство може да бъде рационализирано. Спокойно онези, които с мъка приемат по една-две паралелки след седми клас, поетапно да стават основни училища. Това ще осигури повече места от 1-7 клас, а децата в по-горните класове ще се събират в една сграда“, заяви Стоянов.
Според него, когато се регулира план-приемът, следва да се вземе предвид и тенденциозното увеличение при броя ученици. „Градът нараства, сигурни сме, че следващите години децата ще бъдат повече. В момента няма големи разлики при годишния прием, но следейки тенденциите, се вижда, че постепенно се покачва бройката им. Още повече, в началните училища идват много деца от областта. По-популярните гимназии пък приемат деца от цяла южна България“, заяви той.
Стефан Стоянов обаче призна, че в това направление срещат проблем - изкушени от по-големите бюджети някои директори не бързат в орязването на приема.
Че пред системата стоят множество предизвикателства потвърди и Анета Кацарска - главен инспектор в Отдел „Образование“ към Община Пловдив. По нейни наблюдения най-големите се изразяват в споделянето на общ сграден фонд, но в тази насока се правят постъпления. Участва се и се кандидатства в проекти, които да подсигурят актуализация на материалната база на училища.
Тя даде за пример сградите, в които се помещават две училища – Езикова гимназия-Пловдив, Математическата и Френската гимназии. „Пред тях има само една алтернатива – увеличаване на капацитета на сградите, така че да се поеме пълния брой на обучаващи се в институцията. Преди да се случи това, няма как да говорим за промяна в режима на учене“, допълни експертът. И подчерта, че преди всичко става дума и за реализиране на инфраструктурни проекти, които не се осъществяват единствено под егидата на МОН и отдел „Образование“.
По отношение на регулиране на план-прием Кацарска подчерта, че все още има училища, които трябва да направят корекции в приема, за да премират към едносменен режим. На въпрос коректно ли се проследява „заигравката“ с броя на ученици, който се отразява при бюджетирането, тя заяви „единствено не можем да контролираме приема в 5 клас. Но всяка година училищата подават бройките си към РУО, които се съгласуват с нас. Тъй че процесът се следи. Аритметиката далеч не е толкова проста. Имаме диалог с директорите и темата се обсъжда“.
Обръщаме внимание и на друг казус – този с извозването на учениците. Проблем с това има дори сега, когато до голяма степен пътникопотокът е разпределен на две. Така изпълнилата всички необходими цели Езикова гимназия – Пловдив не може да премине на едносменен режим заради транспортните неуредици в града. Питаме се какво става, когато всички ученици в Пловдив и областта трябва да се превозват в един и същи интервал от време - рано сутрин и по обяд?
Кацарска призна, че този проблем е налице и на него следва да се обърне достатъчно сериозно внимание. Но посочи, че въпросът с транспорта е в компетенциите на други общински структури, които следва да проучат и организират оптимално линиите на градския транспорт в града.
Главният инспектор по образование заяви, че има още училища, които са готови да преминат на обучение преди обед, но процедурата се е забавила заради форсмажорни обстоятелства. „Въпросът не е да се случи на всяка цена и бързо, а да се случи по най-благоприятния начин за всички. Трудно е, затова и отделните училища разполагат с възможността сами да изготвят плановете си за преминаване в едносменен режим. Има много още работа да се върши, затова е предстои актуализация на плана за преминаване на едносменен режим. Казусът ще обхване и стратегията в следващият и четиригодишен период“, заключи Кацарска.
Кой как учи?
За тези пет години на едносменен са преминали едва 7 от тези училища - СУ „Любен Каравелов“, ОУ „Алеко Константинов“, НУ „Петко Р. Славейков“, ОУ „Димчо Дебелянов“, ОУ „Пенчо Славейков“, ОУ „Райна Княгиня“ и Професионална гимназия по туризъм „Асен Златаров“.
Останали на двусменен: Професионална гимназия по електротехника и електроника, Национална търговска гимназия, Професионалната гимназия по облекла, ПГ по битова техника, ПГАСГ "арх. Камен Петков" , ОУ „Виктория и Киркор Тютюнджиян“, ОУ„Душо Хаджидеков“ , ОУ „Княз Александър“, СУ "Св. св. Кирил и Методий", СУ „Паисий Хилендарски“, СУ „Найден Геров“, ОУ „Драган Манчов“, СУ "Пейо Крачолов Яворов", Езикова гимназия-Пловдив, Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент–Екзюпери“, СУ "Св. Климент Охридски", ОУ "Яне Сандански", НУ „Кирил Нектариев“.