В рубриката ни „Трета възраст, втора младост“ ще ви представяме хора, които продължават да живеят активно и да се занимават с общественополезна дейност, въпреки повелите на времето и годините. 

Истинско светило в пловдивската борба на преклонна възраст върти поддръжката на цяла известна верига магазини в града. Димитър Галинчев кара 80-та си година, но спортът буквално го е консервирал и той изглежда в перфектна форма, продължава да прави лицеви опори и да поддържа физиката си. Макар и с поставен пейсмейкър.

Галинчев е един от най-известните пловдивски борци от миналото, също така е дългогодишен треньор, както на местната сцена, така и в националния отбор. Роден е на 15 септември, 1938 година. С класическа борба започва да се занимава през 1956 година в единствената тогава по-голяма зала Макаби зад бившия Техникум за обществено хранене на бул. Победа. На Олимпиадата през 1968 година става 4-ти, има две четвърти места и на европейски първенства. На световното в Аржентина през 1970 година му отлепят 4 ребра и той спира с активния спорт след 10 години в националния отбор, през които е обявяван и за най-техничен състезател.

След това е помощник треньор в националния тим при заслужилия треньор Филип Кривиралчев, при който борбата ни достига огромен разцвет – нашите стават световни отборни първенци през 1971 година в София и не слизат от подиума на големите шампионати.  След олимпиадата в Монреал през 1976 година обаче ги освобождават, въпреки 3-те сребърни и 2-та бронзови медала – заради слабо представяне! Тогава златото било задължително. Има и втори гастрол като помощник в национала през 80-те години, но отново сменят спортно-техническото ръководство преди олимпиадата в Сеул, въпреки второто място в отборното на европейското преди това.

Всъщност на европейското в Западна Германия на сутринта Галинчев е обявен за бронзов медалист, готвил се да се качи на стълбичката за награждаването, но следобед съдиите пререшили една от срещите след контестация, дали победа на турски състезател и пловдивчанинът останал 4-ти. Съдиите го ощетили и на олимпиадата в Мексико срещу световния шампион - японеца Фуджимото. Ако го бях победил щях да спечеля най-малко сребро, спомня си Галинчев.

След като приключва кариерата си в националния тим, става треньор в родния си клуб Локомотив. През 1998 година се пенсионира, но за 46 години стаж взел само 68 лева пенсия. В определени години в Локомотив бил на минимална работна заплата и това му свалило коефициента с две единици. Бил принуден да започна работа – най-напред в газстанция, след това – в бензиностанцията на Георги Мърков, който под ръководството именно на Галинчев в националния отбор за една календарна година става световен, европейски и олимпийски шампион в Мюнхен 72. Всъщност Мърков е наследника на Галинчев в категория до 62 кг.

През 2003 година бивш колега от Спортното училище кани големия състезател и треньор в магазини Триумф. Димитър Галинчев Започва там като приемчик на стока и на тази длъжност работи до 2013 година. Оттогава поема техническата поддръжка на цялата верига. Оправяме развалени скари, бюфети, запушени мивки – много неща, разказва пловдивчанинът. Електрически уреди обаче му забраняват да пипа заради пейсмейкъра. Сложиха ми го преди 3-4 години, защото пулсът ми падна до 10 удара в минута. Кардиологът не можа да повярва, че съм жив, тъй като критичния минимум е 40 удара в минута, спомня си Димитър Галинчев.

В момента се чувствам добре, здрав съм, не искам да спирам с работата. Гледам други пенсионери – по цял ден висят по пейките и си разказват кой от какво се разболял. Сега съм между хора и ми е много приятно, с колегите се разбираме идеално, не съм в тежест на децата, помагам си финансово, защото с всички увеличения пенсията ми е 300 лева. Получавам и пожизнена пенсия от 400 лева като треньор на олимпийския шампион Георги Мърков. Всяка сутрин на балкона правя лицеви опори, с пейсмейкъра мога да спортувам спокойно. Продължавам да си следя борбата, защото целият ми живот е минал в нея, завършва Димитър Галинчев, който се радва на двама сина, двама внука и един правнук.