Първата любов е специална. Непознатото чувство буквално ни помита и след това години наред ние се връщаме към това усещане. По-късно през живота ни минават различни хора, но продължаваме да помним момчето или момичето, докоснало сърцето ни. Много възрастни хора говорят за първата си любов, все едно това се е случило преди година. Те помнят и най-малките детайли, като къде са се срещнали за първи път или това, с което са били облечени. Хората казват, че ако не си спомняш за първата си любов, това значи, че никога не си я срещал. Според учените първата любов не се забравя никога, тъй като боли. Те обясняват това с активирането на съвсем нови невронни вериги на тревожност и страх, които травмират. 

Болката обаче отминава и повече хора с усмивка се връщат към първата си любов. Днес, на Празника на Любовта, попитахме  неколцина популярни пловдивчани спомнят ли си първата си любов. Вижте какво ни отговориха:

Адв. Стефан Левашки - адвокат и председател на Адвокатска колегия - Пловдив:

Първата ми брутална среща с алкохола беше през лятото на 1981 година. Бях в 9-ти клас, а действието се развива по време на ученическа бригада в с. Войнягово, Карловско. Почина социалистическата принцеса Людмила Живкова, обявиха траур и пуснаха всички в отпуск, с изключение на няколко калпазани, сред които и моя милост, оставени за охрана на лагера. Обидени и разочаровани, вечерта двамата с един мой съученик изпихме една бутилка водка „Столичная“. След това с години не можех да пия водка.

За любовта - като студенти винаги тържествено празнувахме Трифон Зарезан в изключително мъжка компания. Първия път, когато това правило бе нарушено, бе едва през 1990 г. Тогава, на този свят празник, се появи и женско присъствие -  запознах се с първата ми съпруга. Така че, поне за мен, двата празника се свързаха. Интересното е, че 10 години по-късно, пак на тази дата - 14 февруари, официално се разведохме.

Проф. Огнян Сапарев - филолог и литературен критик, доктор на философските науки, един от най-обичаните преподаватели в Пловдивския университет на поколения студенти:

Да! Спомням си кога се влюбих за първи път – бях в гимназията, но ще спестя името на момичето.

Любовта е голямото призвание, смисъл и щастие на човечеството. Пожелавам на всички да се влюбват повече и по-често. Разбира се, влюбвайки се, да правят умерени глупости. Както казваше баба ми, „И умната!”.

Симеон Алексиев – актьор, един от любимците на пловдивските почитатели на Мелпомена:

Естествено, че помня кога се влюбих за първи път! Беше 1978 година, аз бях на 15 години, и се провеждаше първият Международен младежки фестивал. Влюбих се в Лина. А сега продължавам да съм влюбен в жена си.

Любовта е начин на живот и единственото, дадено на човека, което може да промени света.

Валери Кьорлински - мениджър „Програми и проекти“ на Драмата в Пловдив:

Помня първата си любов! В детската градина се влюбих в учителката си. Около 40 години продължи тази любов (в която, разбира се, нямаше нищо сексуално) и която се превърна в обожание. Пак в детската градина бях влюбен в Марияна.

Любовта е най-истинското нещо в света, да даваш любов обаче е по-важното!

 

Николай Бухалов, двоен олимпийски шампион по кану каяк от Барселона 92:

За мен първата ми любов е първата ми съпруга, а втората ми любов – втората ми съпруга. Никога не съм бил фалшив. Като е имало голяма любов, се е стигало до финал.

Първата беше в по-зряла възраст, и двете са покрай спорта. Първата ми съпруга – Цветанка, беше състезателка по каяк, втората – Бонка, също.

Стоянка Груйчева, олимпийска шампионка по гребане от Монреал 76:

Първата ми любов беше в ученическите години. Бях в осми клас, когато се влюбих в момче от съседна паралелка. Беше само в моята глава – не беше споделено, нищо не е имало. Момчето после се загуби – не съм го виждала в Пловдив, не зная какво е станало с него. Не съм се опитвала да му загатвам, че го харесвам, не зная дали изобщо подозираше. Просто беше тръпка, която продължи година-две.

Васил Врачев, бивш баскетболист, настоящ президент на Академик Бултекс 99:

Бях на 18 години, а първата ми любов и настояща съпруга Катя – на 17. Случи се чешмичката пред кино „Република“, на която винаги ставаха опашки. Избута ме и мина отпред, твърдеше, че била преди мен. Бях с мой съотборник, който се оказа неин съученик.

Мислех, че е по-голяма и се хванахме на бас с него. Всъщност той ни запозна още на място. Малко след това Катя дойде да ме гледа на един мач в Спортното училище и оттам нещата тръгнаха по-сериозно.

 

Гаро Узунян - бизнесмен, танцьор, колекционер и естет 

Първата ми любов беше в основното училище. В шести клас бях влюбен в своя съученичка от същия клас. Любовните послания си предавахме с бележки, а най-добрият ми приятел ми помагаше „писмата“ да стигнат до възлюбената в другата редица. Един ден обаче учителката по литература хвана извънредната „поща“ и взе бележката. За наказание я прочете на глас пред целия клас.

Е, не си спомням точните думи, които й написах, но за сметка на това ясно си спомням големия срам, в който и двамата потънахме. И така, една нетактична постъпка на учителката сложи край на първата ми любовна история. 

Вълчан Петров, пловдивски художник:

Ако правилно разбирам въпроса – в детската градина (около 6 г.), но това едва ли е било пълноценно, осъзнато чувство! До 7-ми клас се влюбих в няколко съученички.

В художествената гимназия изпитах по-сериозни чувства към една девойка, после към още две-три от гимназията. Мисля, че така наречената „ученическа любов“ не ми се случи, но с всичките запазих приятелството си, та и досега!

Първата ми дълбока любов се случи в студентството – оттогава са 38 години любов (и брак)… „Докато смъртта ни раздели“! Сега пак съм влюбен, надявам се до „края“ ще съм.

Май в пубертета съм бил по-влюбчив. После се появи моногамието. Съдба?

 

 Атанас Хранов - художник

 

Тя се казваше Павлина. Аз бях на 14 години, учех в Художествената гимназия, а тя беше в съседния клас. Спомням си как я целунах в двора на гимназията.

Колкото и невероятно да звучи още усещам вкуса на първата целувка. Всъщност тя беше и последна с това момиче. После Павлина стана гадже на най-добрия ми приятел и се ожениха. Това е щастливият край на първата ми любов! 

 

Георги Иванов - Жорж Трак, концесионер на Културен център "Тракарт": 

Първата ми любов бе дълга ученическа любов, завършила естествено в казармено неблагоприятна невъзможност!

На въпроса "Чувствате ли се още опиянен от любов", Жорж отговаря: "Всеки мъж е жив, когато обича, и умира, когато спре!"

 

Любозар Фратев - председател на Съвета по туризъм, бизнесмен и общественик:

Естествено, че помня първата любов! По-естествено от това няма! Който не я помни, значи не е обичал. А който не е обичал, все едно не е живял! А ако не си живял, защо се моташ на този свят между нормалните хора!!!