Това, което за пациента е „спешен случай”, не винаги е такова за медиците. Както специалистите в Спешните отделения, така и тези в линейките, могат да ви кажат това. Някои пациенти умишлено ходят в Спешното, защото не са здравноосигурени и това се явява единственият начин да получат медицинска помощ. Други плащат осигуровките си, но сериозно надценяват състоянието си и понякога за едно главоболие викат линейка, която може да е с пъти по-нужна на някоя катастрофа. Факт.
Но как е редно да постъпи човек, когато се е наранил късно вечер, изпитва сериозна болка и не само той, но и хората около него се тревожат, че може да е счупил свой крайник? В единия случай може да извика и ангажира линейка. Нещо, което 20-годишният Николай Асенов не е направил. Той е предпочел другия вариант – да бъде откаран от приятели до спешно отделение, където специалисти да обърнат внимание на състоянието му и да отговорят на въпросите му за това какво точно му има. Нелепо или не, той не е получил нито внимание, нито отговори.
Макар и със закъснение, получихме отговор от институциите по неговия казус. По нареждане на здравния министър, от Регионалната здравна инспекция в Бургас са проверили сигнала ни за перипетиите на Николай.
Те обясняват, че „по силата на споразумение между петте МБАЛ, намиращи се на територията на град Бургас, спешните случаи по специалностите ортопедия и травматология, педиатрия, неврохирургия и урология се разпределят по предварително разписан график”. Причината? Кадрови дефицит. Т.е. липсата на специалисти прави намирането на спешна помощ изключителна трудоемка задача. На болния му отнема повече време да намери нужния специалист, отколкото думата „спешност” предполага. Както е станало и с Николай.
От РЗИ-Бургас обясняват, че информация за дежурствата по спешност пациентите получават от „информационното табло във фоайето на Отделението по спешна медицина на „МБАЛ Бургас” АД и от дежурните супервайзери, които са медицински специалисти и са компетентни да определят тежестта на състоянието на всеки пациент”. Николай не е успял да стигне до информационно табло. По думите му, още охраната на болницата го е препратила към УМБАЛ „Дева Мария”, където специалист имало, но за медицинската услуга трябвало да се плаща. Защо, след като Николай е здравно осигурен?
От РЗИ-Бургас обясняват, че „въведените цени на платени медицински услуги в лечебните заведения за болнична помощ, в частност в „УМБАЛ Дева Мария” ЕООД и „МБАЛ Бургас” АД, се прилагат в случаите, в които при дадено лице, посетило за преглед и/или изследвания спешно отделение на съответната болница, без да са налице медицински индикации за спешност или за осъществяване на незабавна хоспитализация”. Т.е. преценено е, че случаят на Николай не е „спешен” и заради това му е обяснено колко ще струват изследванията, които да проверят състоянието на крака му, което през цялото това лутане се е влошавало.
„Това било обяснено на Николай от служителите на УМБАЛ „Два Мария”, след което той се върнал в МБАЛ Бургас и по негово желание е била направена рентгенография на глезенна става в две проекции, за която той е заплатил на болницата 30 лева.”
С това завършва писмото от РЗИ-Бургас, но ние тази част от историята вече я знаем. С болки в крака Николай се върнал в базата и чакал ден, за да разбере какво всъщност е станало с контузения крайник. Самият Николай също е подал жалба и може би от нея ще има някакъв резултат. Но каква е ползата, след като той вече се е сблъскал с нехуманната страна на българското здравеопазване?
Ако вие контузите крака си късно вечер и той започне болезнено да се подува, няма ли да потърсите медицинска помощ? Болката не прави ли един случай „спешен” или трябва човек да я преглътне, да иде на следващия ден при личния си лекар, да се сдобие с направление и едва тогава да отиде при специалист? Оставете болката – ами ако настъпи усложнение за всичкото това време?
Въпроси, на които не пожелаваме на никого да разбира отговорите.
TrafficNews.bg