Собственикът на Styler Свилен Каневски се спусна за последен път по пистите на Пампорово

Пловдивският бизнесмен Свилен Каневски е мъжът, издъхнал вчера на пистата на Пампорово. Собственикът на модния бранд "Styler" e загубил съзнание при последното спускане и е издъхнал за секунди. Каневски е бил в курорта заедно със съпругата си Силвия Каневска и приятели. Внезапната му смърт е невероятен шок както за семейството, така и за приятелите и партньорите му. 

Приятелите му го описват като запален планинар, скиор, спортист. Водел е изключително пълноценен и здравословен начин на живот. Ходел на йога, заедно със съпругата си прекарвали свободното си време сред природата, обикаляйки Родопите и Пирин. Зимните уикенди били запазени за любимия им спорт- ските. Двамата са запалени и по българския фолклор като често посещават големите събори и се включват във възстановки. Каневски е бил член и на Ротари клуб. 

Свилен и Силвия Каневски започват бизнес в далечната  1991г., когато Силвия ушива вратовръзката на Свилен по повод предстоящата им сватба. Младоженецът заявява, че това е "най-добрата вратовръзка в живота му" и скоро след това превръщат уменията си в успешен бизнес. Стартират с производство на вратовръзки, а след това увеличават асортимента си и започват да произвеждат продукти и аксесоари за мъже – шапки, шалове, папионки, колани, мъжки ризи, трикотажни блузи, панталони и спортни сака. Преди няколко години семейството откри и новата си фабрика в "Тракия".

"Бяха невероятно семейство. Безкрайно отдадени един на друг и на прекрасните си деца" разказват близки на семейството. Дъщерята на Каневски - Радина е моден блогър в Лондон,а синът им учи в британската столица. 

Фейсбукът на бизнесмена вчера бе залят от съболезнования и спомени. 

Ето и въздействащите думи, с които юристът Марияна Обретенова изпраща близкия си приятел:

Трудно се разделяме ние хората, защото нито се питаме, нито се замисляме как се срещаме. Срещаш някого,минава ти през душата,завихря я и я кара да танцува.Ей така рипваш в чуждия живот, а той изведнъж става твоя.Има хора, едни такива цели.Като ги видиш ти се приисква да ги прегърнеш,да ги откраднеш, защото светят.Така светят,че твоето слънце в душата ти е заслепено от тяхната сила.Има едни такива хора,наричат ги Живот. От тях можеш да взимаш, да грабиш, а те все пълни и все даващи. Има едни такива приятели, вечните, дето от пътя се връщат, хляба си дават, водата на вино ти правят, за да не останеш гладен и жаден.Такива хора не спират да бъдат до теб, в хубавите спомени от вашето заедно, в миговете, на онова приятелство-безценното.В бъдещите моменти, когато споменът пак ще посети същите места,онези, на които ви е било хубаво.... всичките. Такива хора не умират, защото продължават да живеят в сърцето,на едно малко място в него, което ги прави незабравими.

Има хора,които надживяват Смъртта,онази ,тленната и неизбежната, онази, при която губиш само физическата си идентичност. Превръщат се в ангели.Тръгват си,за да ни чакат, ТАМ,когато ни дойде времето...