Една история - пловдивска, се появи вчера във Фейсбук и ни хвана за гърлото. Написана е от пловдивчанин. Не знаем името му, но знаем, че е от хората, с които би ти се искало да се срещнеш, да контактуваш, да усетиш. Историята ни трогна. Смятаме, че е поучителна - особено за тези, към които България гледа с надежда - младите. Публикуваме я с незначителна редакторска намеса. Ето я:

Това е дядо Асен. Той е на 72 години. Физик по образование, човек по рождение и бездомник по принуда. Дядо Асен обитава улиците в Кючук Париж - вежлив е. Говори на "Вие", че дори си сваля шапката и леко се покланя на преминаващите жени. Той казва, че не е просяк, а скитник. Разликата е огромна.

Тази сутрин, идвайки към офиса, заварих три момчета от намиращата се наблизо гимназия да ритат раницата на клетия старец. По-шокиращото беше, че наблизо минаваха десетки хора и всички услужливо гледаха на другата страна и удобно предпочитаха да приспят съвестта си. След като "възнаградих" най-наглото момче с един задвратник, и тримата се разбягаха, като за себе си чух такива епитети и определения, каквито досега не съм и предполагал, че има.

Върнах съдържанието в раницата на дядо Асен и му я подадох, заедно с небрежно сгънати 5 лева. Човекът ме погледна благодарно, но после каза:

"Какво правиш бе, момче. Я си взимай парите. На мен за какво са ми? Ти си млад - ще заведеш с тях някоя девойка да изядете по една торта. Ще се смеете, па ще я целунеш после. Все хубави неща."

Сетне старецът извади своето разпокъсано портмоне и изброи 50 стотинки и тръгна към близката машина, като ме прикани да го последвам. Дядо Асен купи едно кафе и с треперещи ръце ми го подаде.

"Ето, за благодарност от дядо ти Асен. Да го помниш с хубаво."

После ми се усмихна. Широко и така, както нито един от нас не може да се усмихне - с чиста душа. Старият човек се върна на своето сепаре, приютен в една от близките автобусни спирки, и продължи със закуската си. А аз нямаше как да не изтръпна.

Младите, чисти (само тялом, разбира се) и модерни хора не струваха и стотинка, в сравнение с дядо Асен. Те бяха всичко това, от което се страхувам, а той - всичко това, което искам да приютя в душата си.

...родната действителност...