Шефът на Първо РУП Петър Тодоров е спряган за новия директор на Областна дирекция на МВР - Пловдив на мястото на старши комисар Тодор Чонов.
Тодоров стана известен с полицейското задържане и разпит в Първо РУП на бившата районна кметица на Южен Павлинка Кацарова след инцидент със служебния й автомобил на бул. Македония.
Инцидентът получи широк отзвук в медиите и коства раздялата с поста на Кацарова.
Шефът на Трето РУП Никола Симов пък е спряган за зам.-директор на мястото на комисар Костадин Баков.
Тази информация е публикувана в пловдивски информационен сайт на 4 юни 2013 година. А сега нека заменим имената на Тодор Чонов и Костадин Баков с тези на Христо Разсолков и Георги Георгиев. Три години и половина по-късно този текст отново е актуален. Макар, че служебното правителство е със срок на годност само 2 месеца, в пловдивската полиция усилено се коментира евентуалната смяна на ръководството. Макар и по закон деполитизирани, партийните пристрастия на голяма част от полицейските началници не са тайна за никого в системата. Според запознати, някои от тях не са пропуснали да се закълнат във вечна вярност на червеният стратег Георги Гергов. Други пък са подновили връзките си с кръга около бившия МВР министър Цветлин Йовчев, който според запознати вече кадрува в министерството.
Днес бяха обявени тримата заместници на новия министър – пловдивчанина Пламен Узунов. Това са Маринела Белева, която стана известна с това че при управлението на Йовчев за един ден, без конкурс, зае висшата ръководна длъжност директор на Специализираната административна дирекция „Планиране и управление на бюджета” на МВР с ранг „комисар”. Другият е бившият директор на ОДП Плевен – Венцислав Катинов. В ръководството на силовото министерство влезе още един пловдивчанин - Емил Ганчев, който бе пенсиониран като директор на полицията в Пазарджик през 2009 г. от вътрешния министър Цветан Цветанов. Кариерата на Ганчев е преминала в Пловдив, където той оглавяваше Шесто районно управление, а след пенсионирането си, отговаряше за сигурността на Районен съд- Пловдив.
Още един пловдивчанин – бившият директор на пловдивската полиция Тодор Гребенаров също се готви за скок. В момента той изпълнява длъжността Зам. директор на Главна дирекция „Национална полиция”, но името му се спряга както за поста директор на въпросната дирекция, така и за Главен секретар.
Големата крачка в кариерата си Гребенаров направи също по времето на управлението на Цветлин Йовчев. На 15 август 2013 година той бе назначен за директор I степен на ОДМВР Пловдив, а три месеца по-късно оглави Националната полиция и стана Главен комисар.
След смяната на караула в МВР, със заповед на министър Вучков от 26 февруари 2015 година бе понижен в длъжност заместник-директор.
Досегашната практика при работата на служебните правителства изключваше резки движения и смяна на ръководителите на областните дирекции, тъй като това би се изтълкувало най- малко като проява на лош вкус. Тъй като основното задължение на служебният кабинет е да подготви предстоящите парламентарни избори, подобни рокади биха предизвикали сериозни съмнения. Но, както се казва, традициите вече не са това, което бяха.
Предизборният фолклор в пловдивската полиция отново разказва, че доста кандидати „са извадили ютиите и гладят панталоните”.
Петър Тодоров и Никола Симов са сред най- спряганите имена за желаните ръководни постове в пловдивската дирекция.
В петък новият министър свиква Национално съвещание, на което трябва задължително да присъстват областните директори. Ще се повтори ли „нощта на дългите ножове”, която се разигра на 3 юни 2013 година по време на първото национално съвещание, свикано от Цветлин Йовчев, след като седна в министерското кресло? Тогава в рамките на няколко минути той „отсече” главите на 7 регионални директори. И ако бъде направено, с какъв мотив ще е? Всъщност формулировките в такива ситуации е „в интерес на работата”, „неупражнен контрол”, „изчерпан ресурс” и прочее клишета, които рядко имат връзка с резултатите на съответната дирекция.
Но всъщност смисълът на рокадите, които се правят /предизборно или следизборно/ в полицията, рядко са в интерес на работата. Целта далеч не е търсене на кадри с висок професионализъм и сериозен и значим практически опит, а по - скоро политическата им употреба. Общественият интерес също не е сред важните причини, въпреки че официално всичко се прави в името на „добруването на обществото”. На практика обаче далеч по – важни са котерийните интереси, които рядко съвпадат с тези на обществото. Но най - важни са изборите и победата. Може да е с малко, важното е да е завинаги. А и победителите, както е известно, не ги съдят.