Можете ли да си представите, че сред тези младежки физиономии се крият баби и дядовци – някои на по три внучета? Училищният звънец за тях е бил за последно преди цели 37 години (е, с малки изключения за тези, за които учителската професия е станала съдба). И въпреки че не е кръгла годишнина, срещата на 11 А клас от випуск 1979 година на Руската езикова гимназия се състоя на дата, означаваща много за някогашните възпитаници на училището, носещо името на патриарха на българската литература – 9 юли, деня, в който преди 166 години се е родил Иван Вазов.

Много от тях вече не живеят в Пловдив, някои даже не са в България. И въпреки това дойдоха. Обикновено на подобни срещи през първите няколко минути повечето трескаво се оглеждат и през главите им неминуемо минава въпросът: Ще ме познаят ли? Но снощи като че ли „разпознаването” беше спестено. Оказа се, че не само „не са мръднали” с годините, но и три от любимите им учителки безпогрешно си спомниха не само лицата, но и имената им. Г-жа Минкова, която умееше да изстиска всичко от тях по физика, г-жа Недева, заради която се влюбиха в руската класическа литература, и г-жа Кочанова, която освен на география ги учеше и на справедливост.

Прегръдките за тези жени, за които учителстването не е просто професия, бяха искрени, бяха благодарност. За всичко, което са днес 11 А клас от Руската. Между тях има учители, адвокати, експерти по български език и литература, банкери, директори, счетоводители, инженери… Те са образовани и най-важното – човеци.

Но снощи бяха отново съучениците, които си имат своите шеги, които си носеха ученическите албуми и белите ризи с написани по тях пожелания от последния учебен ден. И танцуваха, и пяха, и се веселиха. За момичетата с побелели коси имаше цветя. Имаше и няколко почетни гости от 11 Б и 11 В клас, които обещаха, че през 2019 година, когато ще се закръглят 40 години от завършването на гимназията, те ще организират целия випуск ’79.

Да е живот и здраве!

Още новини ТУК

TrafficNews.bg