Пловдивчанка дебне цибетки на остров Бали

 

 

 

Илиана Тонева е само на 17 г., но вече е отправила взор към екзотичните дестинации по света. Посетила е редица европейски държави, а по повод на предстоящото си завършване на една от пловдивските езикови гимназии, сбъдва мечтата си да посети индонезийския остров Бали. Какво намира там и с какво е уникален острова, научаваме в следващите редове.

 

 

- От дете мечтая да посетя подобен екзотичен остров. Разгледах офертите на туроператорите в сайтовете за групово пазаруване и Бали беше най-достъпен на фона, примерно, на Сейшелите и Малдивите. Може би цената беше такава заради цялата истерия покрай изригналия в края на миналата година вулкан, който причини голям спад в туристическия поток. Но в крайна сметка, най-лошото отмина, така че рискът ми се стори премерен. 

 

 

- За пръв път пътувам толкова надалеч и беше доста изморително, да. Полетът ми беше от София до Доха, Катар, а след няколкочасов престой там, нови 10 часа до Бали. Летището в Доха само по себе си е цял град - слава богу, времето там тече бързо. Но в крайната дестинация пристигнахме доста уморени. За това допринесе и часовата разлика от пет часа. А влагата на острова допълнително ни смаза в първия ден от престоя ни.

 

 

- Бали е впечатляващ най-вече с природата си. Там няма да откриете кой знае каква архитекутра или исторически забележителности, но ще имате възможност да се потопите в изключителна зеленина. И по площ и по население островът е почти наполовината на България. Северозападната му част е заета от природен парк, така че най-населена е централната част, както и южната, където са съсредоточени туристическите курорти. Бяхме избрали един от малкото автентични хотели, който не беше част от международните вериги. Той приличаше повече на индуистки храм, отколкото на модерен комплекс. Всъщност, в цяла Индонезия преобладава исляма, а Бали е единственият остров от архипелага, в който преобладава индуизмът.

 

 

 

 

 

- Те са щастливи хора, приветливи, винаги усмихнати и много, много работливи. Обслужването е на изключително високо ниво, но не защото трудът е добре платен, а защото манталитетът на хората е такъв. Много е объркващо усещането от това да минаваш през проверка на сигурността, а едновременно с това да ти се усмихват любезно и да те поздравяват с поклон и удивително смирение. Сякаш хората там отдавна са достигнали нирвана. Освен когато трябва да се придвижваш - трафикът е хаотичен!  

 

 

 

 

- Не е необходимо да планираш нищо предварително - в хотелите си има екскурзоводи, които идват лично при теб и ти съставят програма - полудневна или целодневна - в която сам решаваш какво да включиш. Бях чела за острова преди да замина, така че вече имах представа какво искам да посетя и много бързо го уговорихме. Моите спирки през следващите дни бяха гората на маймуните, оризовите тераси, храмът „Св. Троица“, водопада Тегенунген и плантацията за кафе. Това, което не успяхме да посетим в десетдневния ни престой бяха храмът на залязващото слънце Танах Лот, храмът на водата Тирта Емпул, където се вярва, че водата има лечебни свойства и националния парк Барат. А ако разполагаш с повече финансии, задължително е да се качиш на ферибота за съседните острови, където да отидеш на гмуркане. 

 

 

 

 

 

- Трудно е - просто те са доста различни. В гората на маймуните, например, освен забавните животни, които са господарите в района, видях и изумителна растителност - пътеката се вие между огромни дървета и наситена зеленина. Самите маймуни пък се стрелкат напред-назад и разглеждат нас, хората, като любопитни екземпляри. Не ни обичат много - забранено е да ги докосваш, а и те ще се защитят ако се опиташ. Но пък ако някоя от тях реши да се закачи с теб, имаш късмета да си поиграете. 

 

 

Разбира се, не всичко е флора и фауна. Занаятчийското градче Убуд ти разкрива местния бит и традиции. Това, което се откроява сред тях са изкусните дърворезби. Можеш да се разхождаш из дюкянчетата и да наблюдаваш как художниците работят по картините или дърворезбите си. Освен, че ги продават на туристи, те са и неизменна част от интериора на всяка сграда. 

 

 

 

 

- Освен от туризъм, островът се издържа от земеделие - произвеждат кафе и ориз. Посетихме оризовите тераси, които са характерни за повечето азиатски страни, но по-интересното беше плантацията за кафе. Напитката е издигната в култ, а приготвянето ѝ е цял ритуал. Можеш да пиеш кафе с вкус на ванилия, какао, плодове и каквото още ти дойде на акъла. А най-голямата атракция е цибетката - бозайника, от чиито екскременти се приготвя кафето Лувак - най-скъпото в света, цената на което е между 700 и 1500 евро на килограм. Оскъпяването се получава заради огромния ръчен труд, необходим за производството му. Първо, зърната се събират на ръка в местностите, обитавани от животното. След като се обработят, зърно по зърно се белят три слоя преди да се стигне до крайния продукт - също на ръка. Понеже цибетката е нощно животно, през деня спеше свито в хралупа и не успяхме да го разгледаме добре, но пък пробвахме различните видове кафе с неповторим вкус. 

 

 

 

 

- Да, на острова има десетина известни храма, кой от кой по-пищни. Още за местната култура научихме в храма „Батуанска Троица“. Троицата, обаче, не представлява Отца, Сина и Св. Дух, както в християнството. В индуизма концепцията за троица включва трите основни божества - Брахма - Създателя, Вишну - Пазителя  и Шива - Разрушителя, като всеки от тях има отделно светилище. А митичните същества, бранители на храма, са доста страшни - изображенията на чудовища по статуите и фонтаните са направо плашещи. Бяхме отишли по къси панталони и ни дадоха традиционни шалове, камден, с които да се увием, защото не можеш да влизаш разголен в храма. 

 

 

 

- Задължително да го посетят! Екзотиката си струва да се усети и в никакъв случай не е преувеличена, както в много други места. Островът е подходящ както за всички, които искат да си отдъхнат в наслада от великолепната природа, така и за онези, които предпочитат по-активната почивка. Просто мястото е много много по-различно от всичко, с което сме свикнали в Европа.