Доц. д-р Костадин Кисьов поднесе една от най-интересните археологически новини за отминалия сезон. Директорът на Археологическия музей откри изключителния гробен комплекс Малтепе, който няма аналог в Европа. След края на работата на терен археологът разказа кои са работните хипотези за датировката и човека, за когото е издигната 20-метровата сграда и какво предстои през новия сезон, когато ще се възстанови проучването. Добрата новина е, че и държавата, и общината дадоха твърдо обещание, че през 2019 г. ще бъдат осигурени необходимите средства, а този факт Костадин Кисьов коментира с думите: "за първи път в своята 33-годишна работа съм спокоен за финансирането и то защото наистина става дума за археологически обект без аналогия на Стария континент".

- Доц. Кисьов, изпращате една вълнуваща година с изключителното откритие на гробната могила Малтепе. На няколко пъти в свои публични изяви подчертавате, че към този обект ще има световен интерес. Защо?

- Претендирам  да познавам както гръцката, елинската, македонската, тракийската култури в отделните епохи. Работил съм на обекти у нас и в други държави, а и тясната ми специалност е свързана с погребалните практики на траките и въобще античните погребални практики.  Могилата и самата гробница са толкова внушителни по своите размери, че нямат аналог на Стария континент и не само.  Малтепе е толкова голяма като мащаб могила, че е отбелязана от Карл Шкорпил по време на пътуванията му – тя е с диаметър 140 метра и висока 23 метра. 

- Вие работите на този обект от доста време, кога осъзнахте, че става въпрос  за археологическа находка с такъв мащаб?

- Миналата година при геофизичните проучвания установихме, че има аномалия – струпване на камъни с различна плътност.  На практика тази година започнахме да проучваме могилата отгоре-надолу, защото на самия връх имаше един огромен иманярски изкоп. Явно че е правен  запълнен, но размерът бе внушителен -  20 метра в диаметър и дълбочина 7 м.  По периферията на върха открихме и проучихме 15 средновековни гроба.  12 от тях бяха цели, а три - разрушени. През  11-12 век  хората са използвали височината на могилата за погребения.  Исках да проучим първо върха заради иманярския изкоп. Трябваше да установим дали наистина е изкоп или някакво хлътване, тъй като из селото се разказваше история, че там е имало гробница, която се е срутила. От мои колеги геофизици пък бях чувал, че на някои могили в Казанлъшко военните си правели отгоре окопи и поставяли противозенитна техника.

Целта беше да видя ситуацията на върха. Проучвайки гробовете, слизайки надолу , сваляйки пласт по пласт, установихме, че все пак става дума за иманярски изкоп, огромен.  След като слязохме с проучванията на петия метър, геофизикът установи, че  на 2 метра дълбочина има нова аномалия - някаква нова структура. Това вече абсолютно ни обърка. Възможно ли е да имаме две гробници, разположени една върху друга в една ос – едната в основата, а другата над нея? До този момент не бяхме попадали на такава практика.  Като започнахме да проучваме, разкрихме една сграда седем на седем метра. Горната й част бе разрушена и около стените на тази сграда, изградена от ломени камъни и хоросан, открихме 6 огромни мраморни квадри, всяка от които 300-400 кг.

- Каква се оказа тази сграда?

- Оказа се, че става дума не за сграда, а за тристъпален постамент, разположен върху най-горната част. Този постамент е държал статуя или статуарна група, защото при подредбата на тези огромни блокове, в центъра се получава едно отвесно врязване, където е поставяна статуята. Говорим за голям монумент, който за съжаление не е оцелял.

Продължихме работа, разкрихме най-горната секция на дълбочина 1.5 м и започнахме да слизаме от южната страна надолу, за да стигнем дъното на аномалията, която трябваше да е на пет метра. Работехме, а стената не свършваше и не свършваше. И изведнъж както разчиствахме стената, едно от момчетата хлътна. Хванахме го и тогава видяхме, че се е отворила отгоре-надолу една отвесна яма  - шахта, на която не можеш да й видиш дъното. Оказа се 7 метра дълбока. Когато се спуснах, се озовах на същото място, където година по-рано проучвахме източната периферия. Там намерихме 32 култови ями, в които се депонират дарове на почит към положения в гроба човек. Имаше части от съдове, много монети, разположени в кръг.  В хоризонтал открихме и мраморни квадри, но само в основата. Те са представлявали остатъци от една крепида, ограден зид, който е бил 400 метра дълъг и изграден на височина 2 метра. Тъй като е била открита, е била разграбена.

Още миналата година установихме, че иманярите и там са копали 40 метра дълъг тунел.  На края на този тунел тогава открихме каменно съоръжение от ломени камъни, споени с хоросан. То бе частично разрушено. Нагоре се виждаше една отвесна шахта. Първоначално си мислех, че излиза някъде на повърхността. Оказа се, че разрушавайки част от съоръжението отгоре, явно нищо не са намерили. Затова са започнали да копаят шахтата отдолу нагоре, за да влязат в гробницата. Тъй като самият насип се състои предимно от глина и много пясък, когато са копаели отдолу нагоре, стигайки пясъка, вероятно  той е почнал да се срутва.  Уплашили са се и са го оставили.

- Какво се случи тази година?

- Тази година като продължих проучванията, установих, че не става въпрос за две отделни гробници, а за една огромна цяла сграда.  С арх.  Даниела Стоянова – един от най-добрите специалисти по антична архитектура и преподавател в Софийския университет, когато го установихме, изпаднахме в шок.  Интересното е, че преди това се шегувахме: „ти представяш ли си това да е една сграда”, макар че не го допускахме.  Накрая се оказа, че наистина става дума за една сграда, която е висока 20 метра ин сито ( на място), която започва от кота нула и стига до върха.

Всъщност вече бях наясно, че това е една огромна сграда, освен това южната стена я бяхме проучили до 8-мия метър.  Установих, че всъщност самата архитектурна форма е пирамидална. Четири куба един върху друг наредени като зикурат (пирамида като египетските пирамиди), само че отстъпите всеки следващ е по-голям с 3 сантиметра в четирите посоки. 

Тоест имаме четири куба с различна широчина на основата. Най-горният куб е 6.60 на 6.60 м, а най-долният – 9.60 на 9.60. Тоест наистина има една пирамидална форма като архитектурен образец. След шока от огромните размери на сградата, последва нова загадка, която продължава да си стои на дневен ред. Защо тази кула има пирамидална форма? В тракийската, в елинската и римската практики няма такава сграда. Първо с такава форма, и второ – с такъв мащаб.

- Коя са най-голямата гробница на Балканите?

- На Балканския полуостров най-голямата гробница е на Атрей от Микена, чиято височина от кота нула до върха на купола е 14 метра. А тук имаме 20 метра сграда ин сито, и като сложим още 3 метра, разрушени от иманярите, става нещо уникално.

- Имате ли своя версия за тази статуя, която се е намирала на върха?

- Много често археолозите, като проучат целия обект, откриват глава от статуя или част от статуя. Ние обаче не открихме никакви фрагменти, не открихме и никакви материали в иманярския изкоп, за да датираме кога е направен. Допускам и версията, че статуята е била висока и се е виждала много отдалече върху самата могила. Може пък да е разрушена през времената, когато християните започват да разрушават езическите паметници. Може да е разрушена при някое от готските нашествия, които след 3 век са перманентни. Не можем да кажем точно каква е съдбата й, а само да гадаем. Но категорично е, че има иманярско проникване гробната могила.

-  Какво представлява тази масивна сграда?

- Най-горната й секция с размер 6.60 на 6.60 е плътна. Вътре няма  кухина. Строена е от плътни хоризонтални редове от камъни с хоросан. В ъглите има градеж от  тухли, който е поемал и тежестта на статуята на върха. Всъщност иманярите са пробили цялата тази секция, изкарали са камъните и са проникнали на 2 метра във втората.  Има вероятност и втората да е с плътен градеж и да няма никакви камери. Тепърва ще проучваме надолу, но според мен пак ще бъде така.  Беше важно да установим това при проучването, защото намирайки такава огромна сграда с такава височина и форма, започнах да търся паралели. Ясно беше, че на Балканите няма подобна гробна могила.

Търсех паралели на близки образци в Рим и в Близкия Изток. Оказа се, че в Италия  по Виа Латина и Виа Апия (основните пътища в Рим) са изграждали подобни кули, но прави и с височина максимум 4 метра. При тях всеки етаж представлява празна камера и на всеки етаж със стълби можеш да влезеш. Помещенията са изрисувани и пресъздават дома на мъртвия. Там са полагани патрициите и сенаторите – богатите хора на Рим.

Продължих да търся научни паралели и се  оказа, че най-близките образци се намират в Палмира, където се е намирало Сасанидското царство. В периода 1-4 век, както и Филипопол, то е било част от Римската империя. По това време, през 2-3 век след Христа, сасанидите издигали такива гробници кули. Били са над 50-60, но в момента няма нито една, тъй като Ислямска държава ги унищожи. Според данни на археолози, които не са потвърдени с документи, защото не е открита, една от гробниците била висока 60 метра.

При тези гробници в Палмира обаче структурата е била  различна от Малтепе, защото всяка секция е била със стълби, коридор и ниши, в които се полагали представителите на богатата фамилия. Нишите били изрисувани и с надписи на латински и сасанидски.

Като модел подобни гробни комплекси има и в Сирия, Иран и Египет. На скалните гробници в Петра, има напълно еднакви като архитектурен модел с нашата. Там секциите са плътни, както е и в гробния комплекс на Малтепе, а гробните камери са положени под земята.

Разказвам всичко това, защото беше много важно да видя откъде идва моделът, непознат за тракийската и съседните на нас култури. Тогава както и днес при строежа се е спазвал модел. Този, който поръчвал сградата, я искал по определен образец.

И за да завършим с датировките – имаме една огромна сграда, характерна за Близкия Изток. Този който я е поръчал, би трябвало да е от там. Не да я е виждал, защото много императори са водели битки със сасанидското царство, виждали са ги тези кули. Те обаче не са носели тази култура. Затова дойде предположението, че  гробният комплекс е построен за човек, който е оттам.

На базата и на откритите миналата година находки в 32-е ями, където имаше 40 монети в запечатани комплекси, а в по-горните пластове намерихме още 7, плюс един хлопатар и бронзова фигура, характерна за готите, ние на този етап сме се спряли на хипотезата, че гробният комплекс на Малтепе датира от 3 век след Христа.

- А имате ли хипотеза кой е положен в гробницата?

- С колегите епиграфи и историци започнахме да разсъждаваме кой е живял в този период. Освен това този, който е погребан в Малтепе, има някакво вилно имение и е управлявал и Филипопол. Съпоставяйки хронологически материалите, формата на гробницата, се спираме на Филип I Араб. Знае се, че той е един от висшите императори. Неговият наместник е бил най-богатият в Източната Римска империя. Той е резидирал във Филипопол. Гробницата е построена или за самия Филип, или за него, защото и той е от Сасанидското царство.

 Най-логичното е като работна хипотеза, макар че аз имам резерви, че това е било построено за наместника. Аргументът ми е огромният размер на гробния комплекс. Това са работните теории, които имаме в момента.

При разкопките установихме на 100 процента, че кулата е строена успоредно с насипа, а това е един от най-сигурните методи за установяване и реконструкция на миналото. Тъй като бяха строени в различно време, тогава имаше вариант кулата да е построена, да е стояла открита и по-късно да е покрита. Тогава имаше възможност за хипотеза тя да е построена по-рано. През три метра намираме хоросанови бъркала – строяли са, засипвали са и са продължавали да градят нагоре. Използвали са насипа като скеле.

- Каква е реакцията на колегите ви археолози?

- Всички са много любопитни. Разговаряхме с епиграфа Николай Шаранков, с египтолога Васил Добрев. Много колеги минаха през разкопките на могилата.

- Какво ще се случва догодина, след като стана ясно, че държавата и община Пловдив ще осигурят необходимото финансиране?

- Всичко зависи от геофизичното проучване, но имаме два варианта – изцяло да разкрием насипа или пък да търсим входа към гробния комплекс. Ние не сме сигурни дали в периферията няма да има нещо допълнително, а и може да се окаже, че това е импозантна сграда с колони и тогава отново ще надделее аргументът за пълно разкриване.

Това ще се реши в хода на проучванията през следващата година. Малко вероятно е да  разкрием цялата сграда догодина, но поне ще сме наясно какво представлява в основата си тя. Дали гробната камера е в основата, как е конструирана в долната си част, че да носи тази огромна тежест. Тепърва ще има процедура за деклариране като национален паметник на културата на гробната могила.