64 души, излезли за да празнуват живота и младостта, загиват в румънската дискотека "Колектив" на 30 октомври 2015 г.. Десетилетие по-късно, историята се повтаря почти огледално – 63 младежи от Северна Македония губят живота си в пламъците на дискотека "Пулс" в Кочани. И в двата случая причината е плашещо сходна – използвани са нерегламентирани пиротехнически средства, които подпалват сценичен декор, а след това всичко останало избухва в пламъци. Но младежите не успяват да се спасят, защото условия за евакуация – няма.

Между тези две трагедии има още нещо общо. Някой е създал условия корупцията, беззаконието и небрежността да тържествуват години наред – заведения, работещи в нарушение, сгради, които не отговарят на изискванията, нормативи, които се заобикалят, докато не стане инцидент. Но когато такъв настъпи, вече е прекалено късно. Защото някой вече е платил цената на чуждото безхаберие с живота си.

Истината е, че в това отношение България не се различава от двете си съседки. Затова в отговор на трагедията от 18 март в Кочани, правителството разпореди мащабни проверки в нощните клубове и дискотеки в страната. Предполага се, че през това време регионалните дирекции по Национален строителен контрол и „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Пловдив щателно са проверявали дали заведенията, в които се забавляват пловдивчани, действително отговарят на закона. Целта на проверките бе да се установи каква част от клубовете са регистрирани като такива, имат ли те изрядни строителни книжа и спазват ли нормите за пожарна безопасност, които наредбите диктуват.

На този фон до редакцията ни постъпи запитване от управители на заведения, които повдигат въпроса съществува ли наистина равен контрол за всички обекти? И как е възможно клуб, функциониращ в подземието на сграда, строена в началото на века, да работи при по-леки изисквания за пожарна безопасност от клуб, отворил врати през 2024 г.?

За какво всъщност следят инспекторите?

Българската нормативна уредба на пръв поглед изглежда строга и изчерпателна. На теория, всеки собственик или наемател на нощен клуб е длъжен да поддържа сложна система от аларми, евакуационни маршрути, противопожарни инсталации, димоотвеждане, аварийно осветление. Да ползва негорими материали в интериора (със сертификати, отговарящи на Европейски и Български стандарти). Да инсталира на определено разстояние всеки декорационен елемент, който ползва в помещението (те също трябва да се огнеупорни). Да има специални „антипаник“ брави, да поддържа всички ел. уреди в изправност и да прави тест през определен период. Да не ползва огън и пиротехника. Периодично да провежда тренировки и инструктаж с персонала. Да има пълен комплект и отговарящи на точни изисквания пожарогасители, поставени на определени места (те периодично също преминават през тест). Тук спадат и купища бюрократични задължения, обвързани с документацията и дневниците на обектите.

Два ключови документа регулират пожарната безопасност – Наредба от 2009 г., която регламентира строително-техническите изисквания към сградите, включително евакуационни изходи, огнеустойчивост и системи за пожарогасене; и Наредба от 2014 г., която диктува как се осигурява пожарна безопасност по време на експлоатация на обектите за обществено ползване.

Парадоксът на закона

TrafficNews извърши проверка по сигнала на работещи в сектора и се натъкна на изненадваща подробност. Правната рамка, която инспекторите на Пожарните прилагат, действително създава условия за по-облекчени мерки при едни обекти за обществено ползване спрямо други.

Член 14 от Наредба № 8121з-647/2014 г. на практика легитимира възможността сгради, построени и въведени в експлоатация при стари правила, избегнат нововъведените такива. Иначе казано заведение се намира в здание, изградено през 1998 г. и е спазило тогавашните противопожарни изисквания – днес то не е длъжно да покрива по-съвременните мерки за безопасност, стига документите му да са изрядни.

Чл. 14, ал. 1 изрично допуска поддържане на такива обекти в старото им състояние. Това изключва задължение за модерните автоматични системи, „антипаник“ брави или евакуационни осветления, освен в случаите, в които тези мерки не са били приложени навремето, въпреки че са били изисквани.

В определени случаи дори и такива изисквания могат да бъдат компенсирани – например ако липсва отделена стълбищна клетка, това може да се приеме за допустимо, ако в сградата има пожароизвестителна система със звуков сигнал.

Нещо повече – изключенията важат не само за паметници на културата, а за всяка сграда, изградена преди 10 години и попадаща под действието на по-стари нормативи. Иначе казано – две заведения с идентична площ, капацитет и предназначение могат да бъдат оценявани по коренно различен начин само заради датата, на която са били построени.

Създават се условия за двоен стандарт, който законът оправдава с това, че няма как сграда да бъде изведена от експлоатация или едно заведение да спре да работи, поради причина, че не отговаря на най-съвременните изисквания.

Това съвсем не е най-значимото противоречие. Оказва се, съвършено различни могат да бъдат изискванията за нощен клуб, който функционира в сграда, чийто приземен етаж не е бил устройван преди години и има различен статут. В този случай, още преди да започне работа с хора, наемател/собственик на заведението трябва да подаде документи в общината за смяна на предназначението на обекта. След това служители на местната администрация трябва да извършат проверка, за да установят дали помещението действително отговаря на нормите за безопасност. Ако условията са изпълнени, общината дава позволение нощният клуб да заработи с клиенти.

Твърди се обаче, че една голяма част от заведенията в Пловдив не са изпълнили тази процедура. Собственици/наематели удобно пропускат тази бюрократична подробност, тъй като тя ги поставя в още по-изгодна позиция спрямо изискванията за пожарна безопасност, които трябва да покриват. Контрол - няма, наказани - също. 

Хипотетично

В сърцето на Капана е отворен нощен клуб. Сградата, в която заведението е поместено, е построена в края на миналия век. Обектът е с капацитет над 100 души, разполага с бар, озвучаване, осветление, но няма достатъчно изходи за евакуация според съвременните изисквания. И въпреки това – от правна гледна точка, той не нарушава правилата. Причината: сградата попада под действието на старата наредба, която важи за сгради, въведени в експлоатация преди 2014 г.

Само на няколко километра разстояние, в новопостроена сграда от 2020 г., подобно заведение е длъжно да отговаря на значително по-строги изисквания. То попада под обхвата на най-новата наредба, която въвежда нови критерии за евакуационни маршрути, „антипаник“ брави, противопожарни инсталации, конструктивна безопасност и прочее. Там всяко разминаване с проекта може да доведе до акт, предписание или дори временно затваряне.

„Когато започвахме проекта, изпълнихме всяко изискване – от евакуационното осветление до пожароизвестителните системи и вентилацията. Инвестирахме хиляди левове, за да отговорим на новата наредба. А после разбираш, че съседно заведение в сграда от началото на 2000-те дори не е длъжно да има „антипаник“ врати. Как е възможно едни да сме длъжни да гарантираме максимална безопасност, а други – не? По-малко ценен ли е животът на едни зрители от други? Ако не дай си Боже стане инцидент, една и съща наказателна отговорност ще носим като собственици на заведения? Или и тук се прилага двоен аршин?“, пише до редакцията на TrafficNews собственик на нощен клуб в Пловдив.

Според специалисти наредбите са разписани по този начин, за да не натоварват с почти невъзможни и скъпи реконструкции собствениците, когато сградата е спазила действащите норми към момента на строителството. Но въпросът, който остава без ясен отговор, е дали това е оправдан компромис, когато става дума за човешка безопасност. Така се появява "сива зона" – при това законна, в която рисковете остават скрити зад параграфи, членове и алинеи. Истината обаче е, че пожарната безопасност е нещо, което не винаги може да влезе в рамките на документите.

Медията ни е изпратила официално запитване до Министерство на вътрешни работи по повода. Питаме прилага ли се различен подход при проверки в заведения, кои са "сивите зони" в нормативната уредба, възможно ли е това да бъде за сметка на безопасността на гостите и колко често обекти понасят санкции за явни нарушения.

Очаквайте продължение!