Когато избират мястото, на което да вечерят, първият въпрос, който задават доста от пловдивчаните е „има ли къде да паркирам”. За съжаление дали поради липса на време, дали поради умора или заради най- обикновена леност, мнозина предпочитат да пропуснат разходката преди или след вечеря. И за съжаление губят много. Вече сме на крачка от пролетта и теменужените пловдивски вечери стават все по-дълги.  Улица „Отец Паисий” е алтернативния маршрут за тези, които искат да избягат от навалицата на Главната, а в същото време тя и пресечките й са истинската гурме зона на града.

В момента една от най- прочутите улици на града е в ремонт, който трябва да приключи до 3 месеца. Това обаче изобщо не може да бъде пречка за ценителите на добрата кухня.

Ако се спускаме от градинката на Джумаята в посока Централна поща първата ни задължителна спирка е вино- барът „Vino Culture”.

Клубът може да бъде както старт , така и финал на вечерта. Там можем да получил чаша вино, специално подбрано и препоръчано от еносиастът Борис, който зарежда енотеката си с превъзходни български, португалски и френски вина. Интериорът съчетава уютът на френско бистро и задушевната атмосфера на испански тапас бар, в който всички посетители се познават, всеки говори със всеки и замлъкват единствено,  за да чуят какви са новите попълнения в избата на собственика.  Да не забравяме и тапасите, които всеки сезон са различни, но пък толкова вкусни, че спокойно могат да бъдат алтернатива и на лека вечеря.

Ако все пак искате тристепенно меню , не е необходимо да се отдалечавате кой знае колко от винарната. Ще ви се наложи единствено да пресечете уличката, за да се озовете в ресторант „Смокини”. По-възрастните пловдивчани си спомнят, че там бе една от култовите кръчми на прехода – „Чучура” , но сега от битовия интериор няма и следа. На негово място преди година се появи един от най- елегантните ресторанти под тепетата „Смокини”.  Собствениците му го наричат „приключенски”, а изборът на храна там определено прилича на кулинарно пътешествие из Италия , Франция и Испания.

Ако сте сред чревоугодниците под тепетата вече вероятно сте били в „Смокини” и затова можете да продължите надолу по улицата, където ви очаква  нова изненада. На мястото на бившия Арменски ресторант  преди месец отвори ресторант „Гастрономъ”.  Изчистен дизайн с винтидж елементи, просторно помещение на два етажа, маси, достатъчно отдалечени една от друга, за да осигурят едновременно уют и конфиденциалност на срещата ви. Новите собственици определено са се постарали. Менюто не е излишно дълго, но за сметка на това е доста еклектично и може да задоволи различните вкусове.  Наденички с праз се редуват със свинско бонфиле, свински уши с табуле с киноа, домашната пилешка супа – със спаначена кремсупа. Винената листа на "ГастрономЪ Eatery House" e къса. Но изключително съдържателна.

Но по-надолу ни очакват още изкусителни предложения. Любителите на италианската храна могат да направя крачка в дясно и да попаднат в пицария „Густо”. Ако има места, разбира се, тъй като мястото е сред предпочитаните от туристите. Или пък да продължат и да избират между пицерия „Златна круша” и ресторант „Унико”.

Но истинските предизвикателства тепърва предстоят. В следващата ви връзка с Главната -  ул. „Гурко”, точно до Римския Одеон, се намира един от ресторантите – емблеми на кулинарен Пловдив.  Бохемския интериор, близостта му до Главната и в същото време леката му изолираност, правят "Хемингуей"  предпочитано място както за туристи, така и за пловдивчаните, които  от години са наясно, че там не се правят никакви компромиси с качеството на храната.

Менюто е изключително прецизно. В ресторанта винаги има прясно изпечен хляб, вкусна скара, а от скоро кухнята е под надзора на един от прочутите пловдивски шеф готвачи Росен Чакъров.  Наред с това собствениците поддържат изключителна винена селекция, като в ресторанта работи и винен магазин.

Атмосферата в заведението създава усещане едновременно за парижко бистро и библиотека в имение. Тъй като собствениците са ценители на изкуството, в ресторанта има платна на известни пловдивски художници като Димитър Киров и Енчо Пиронков.  

Но нашият съвет е, ако вървите по „Отец Паисий” да стигнете до самия й край.  Там, в  къщата на уважавания лекар д-р Кирил Николов, който я купил през 1927 г. от арменец, се намира ресторант „Одеон”  - любимият на пловдивската бохема.

Без да е прекалено претенциозен, ресторант  "Одеон” предлага много добра кухня. Намира се в стара пловдивска къща, където мебелите са от дъб, а аплиците и витражните стъкла  са на художника Иван Ламбев. По стените има  картини на художниците от пловдивската школа – Ангел Василев, Здравко Йончев, Васил Стоев, Наско Хранов, керамичните съдове на Цветана Пеева - Графинята.

И пловдивчани, и туристите трудно устояват на млечното телешко,  разядката от хлебчета и ароматно масло, салатата с пипала от калмари и киноа, агнешките момички с елда и черен ориз.

Повечето от изброените заведения имат и чудесни градини, където можете да обядвате или вечеряте с приятели в топлите дни. Не всеки има късмета да живее сред векове история. Пловдив наистина е най- старият и най- жив град в Европа. Просто слезте от автомобила си и го разгледайте.