Частният съдебен изпълнител, вдигнал запорите за над 1 милион евро на скандалния бизнесмен Ахмет Куртулду, отрече да е направил това немотивирано.

Причината за отказа му да изпълни наложените възбрани и запори, поискани от банката кредитор, на която Куртулду е задлъжнял, е несъразмерност. Иначе казано – „Търговска банка Д“ е поискала от собственика на „Сарс Груп“ имоти на стойност в пъти по-голяма от борчовете му. Това се посочва в отговора на съдебния изпълнител Тодор Луков, постъпил след запитване на TrafficNews.

В предходна наша публикация ви разказахме, че пред съда банката е обжалвала постановление на ЧСИ, с което той отказва да наложи поисканите от нея запори. В решение на Окръжен съд-Пловдив тричленен състав пък се посочва, че е „абсолютно неясно“ (бел.ав. – цитат от съдебното решение) каква е причината съдебният изпълнител да действа така.

В статията ни бе цитирана част от решението на Окръжния съд, което впоследствие Луков определи като „нелогична“. („При това положение обжалвания съдебен акт не може да се провери за законосъобразност от съда, защото изобщо не е ясно по какви причини съдебният изпълнител е решил да откаже изпълнението на взискателя, което вече е започнал“.).

Изпълнителят заявява, че е предоставил мотивировка на действията си: „В конкретния изпълнителен процес е постановено вдигане на вече наложени обезпечителни мерки, но това не е станало "без причина", а мотивите си за това съм изложил пред уважаемия съд в момента, в който законът изисква това“, казва Луков.

За да проследи логиката на издаденото от него постановление, медията ни помоли за отговор и на следните въпроси: Какви са мотивите, с които е издал обжалваното постановление, и на какво основание е посочил, че жалбата на „Търговска Банка Д“ е неоснователна?

Съдебният изпълнител бе категоричен – отказал е да изпълни наложените запори, защото банката е поискала от Ахмет Куртулду имоти и дружествени дялове, които надхвърлят по стойност дългове към нея.

Понякога кредиторите преследват свои икономически интереси, затова пък законът защитава правата на длъжниците. Именно такъв казус е възникнал в случая с „Търговска банка“ и собственика на „Сарс Груп“, смята Луков. За да не засегне имуществото на Куртулду, тъй като именно той отговаря за евентуални вреди при несъразмерност на наложените обезпечения, той отказал да го запорира в този му обем.

От отговора му обаче можем да предположим, че според него съдът не е бил достатъчно коректен в начина, по който е описал (още повече взел) решението си. Това настроение дава следния абзац: „Смисълът на тези мотиви (бел.ав. - изложените пред съда) е същият, както на аргументите в настоящото изложение… Дали фактите в кориците на изпълнителното дело и придружаващите делото мотиви са взети предвид при произнасянето и ако – не, защо, са въпроси, чийто адресат не е съдебният изпълнител“.

Без ясна причина! ЧСИ вдигна запори за милиони евро на заборчлял пловдивски бизнесменСобственикът на "Сарс Груп" се разследва от прокуратурата и от години не изплаща борчовете си към банки, държава и частници

Публикуваме отговора на частния съдебен изпълнител Тодор Луков /без редакторска намеса/:

Предлагам на вниманието на читателите Ви следващото изложение в опит да предоставя обективна и професионална гледна точка по изложените въпроси в статия от 08.01.2023, озаглавена "Без ясна причина! ЧСИ вдигна запори за милиони евро на заборчлял пловдивски бизнесмен." Предварително уточнявам, че конкретиката е лимитирана от дължимата конфиденциалност, която е присъща на ред свободни правни професии, включително, но не само – адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, както и на всички магистрати касателно лична или друга чувствителна информация станала им известна при изпълнение на служебните задължения. 

Бих искал да започна с неизчерпателен семантичен и правен разбор на предложения от Вас цитат: „Съдия изпълнителят не е изложил мотиви, защо е решил да вдигне наложените запори и възбрани. При това положение обжалвания (пунктуацията е запазена) съдебен акт не може да се провери за законосъобразност от съда, защото изобщо не е ясно по какви причини съдебният изпълнител е решил да откаже изпълнението на взискателя, което вече е започнал“. "Съдия-изпълнители"  в България няма от 2008г., коректното наименование на длъжността е "съдебен изпълнител", бил той частен или държавен.  Това, апропо се изяснява от второто изречение на цитирания абзац. Гражданският процесуален кодекс, който регламентира изпълнението, не съдържа изискване съдебният изпълнител да мотивира актовете си.  Това е така, защото те по същината си са изпълнителни действия (или откази да се извършат такива).  Това е една от отликите спрямо съдебните актове, за които законът съдържа изрично изискване за мотиви – за съдебните решения без изключение, а за определенията в частта, в която съдържат отхвърлителен диспозитив (т.е. – нещо поискано се отказва). Актът на съдебния изпълнител по същността си не е съдебен акт, такива актове постановява само съдът.  Съдебният изпълнител извършва изпълнителни действия, известна част от които се обективират в актове, като въпросното обжалвано постановление, но поради естеството на изпълнителния процес, целящ оперативни действия в изпълнение на вече присъдено право (притезание), изпълнителният орган преценя законосъобразността им въз основа на образователния и квалификационния си ценз, експонирайки фактите към правото без да е длъжен да излага формални мотиви за всяко едно действие към момента на извършването му.  С цел визуализация всеки би могъл да достъпи публичния регистър на Агенция по вписванията и да види, че нито една възбрана или постановление за възлагане не съдържат мотиви.  Лексикалната конструкция "изобщо не е ясно по какви причини съдебният изпълнител е решил да откаже изпълнението на взискателя, което вече е започнал" е нелогична, защото започването на изпълнението става с конкретно изпълнително действие, което в случай, че е извършено, няма как да е отказано.

Истина е, че в конкретния изпълнителен процес е постановено вдигане на вече наложени обезпечителни мерки (запори и възбрани), но това не е станало "без причина", а мотивите си за това съм изложил пред уважаемия съд в момента, в който законът изисква това – при администриране на жалбата на взискателя и предоставянето й на съда (436, ал.3 ГПК).  Предполагам, че за непрофесионалния читател е разбираема логиката на закона – щом мотиви се изискват изрично по повод обжалване на действията на съдебния изпълнител, то той дължи да разясни на съда правната си мотивировка само за обжалваните действия, а не за всички.  Това, че съдът е отменил постановлението е в правомощията му, но също така от съдържанието на решението е явно, че не е дискредитирано постановеното вдигане на възбрани.  Същността на мотива за отмяна се заключава в горецитирания абзац, посочен изрично в статията от 08.01.2023, обобщено казано – липса на мотиви и неяснота на причини.

В конкретика нещата стоят така:

По въпросното изпълнително дело, предмет на статията Ви, с молба взискателят (кредитор) е посочил актуален размер на задължението, както следва: 5__ ___,__ евро (числото е шестцифрено) законна лихва и 2_ ___,__ лева разноски (числото е петцифрено).

С разпореждане и въз основа на искане на взискателя са наложени множество запори и възбрани върху имуществото на длъжниците. Извършен е опис на възбранен недвижим имот с площ 14 386 кв.м в град Пловдив, собственост на длъжника по изп. дело С.Г. и К. ООД. Същият е ипотекиран за обезпечение на вземането на банката кредитор. Имотът е оценен от вещо лице на стойност 3 ________,00 лв. (числото е седемцифрено), в пъти по-висока от вземането по делото.

Постъпило е възражение от длъжника А.К. за несъразмерност (разбирай - прекомерност) на наложените по делото обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни действия. Това възражение е изпратено за становище на кредитора, чийто отговор е в насока, че не възразява да бъдат вдигнати запори на дружествени дялове и на МПС-ва.

С постановление при наличие на съгласие на взискателя, са вдигнати наложените запори върху дружествените дялове, собственост на длъжника по изп. дело А.К. В тази част постановлението не е подлежало на обжалване, тъй като действието е потвърдено от кредитора. В останалата част досежно вдигането на наложени възбрани на недвижими имоти, собственост на длъжника А.К., актът е подлежал на обжалване.

Какво налага вдигане на наложени обезпечения по изпълнителното дело?

Съгласно разпоредбата на чл. 442а ГПК съдебният изпълнител отговаря за вреди при несъразмерност на наложените обезпечения. Иначе казано, изпълнението не трябва да засегне част от имуществото на длъжника, която надвишава размера на вземането. Това разбираемо е елемент от защитата на правата на длъжника, осигурена от закона.  В практически план, обаче прецизирането на стойностните измерения на запорираното и/или възбраненото имущество  не е нито еднозначен, нито бърз процес.  Това е така, защото често при преценката се използват, посредством формална процедура, специални знания и умения, анализ на пазарната (по същината си променлива и динамична) конюнктура и под.  Ето защо нерядко се оказва в ретроспекция, че стойността на запорираното и/или възбраненото надвишава размера на дълга или пък не е достатъчна да го обезпечи.  Кредиторите, от своя страна, преследват свои легитимни икономически цели и интереси, които не са задължително пречупени през призмата на процесуалния закон.  Мисията на съдебния изпълнител е да намери добрата мяра, кореспондираща не само с буквата, а и с духа на закона.  По тази, а и по други причини, в практиката нерядко се стига до освобождаване на част от имуществото на длъжника от изпълнение, а също и до отказ да се предприеме поискано изпълнително действие.

При възражение от длъжника, съдебният изпълнител е длъжен да съобрази дали стойността на имотите, върху които е наложена възбрана, е съответна на дълга по изпълнителното дело, или го надвишава. В конкретния случай имуществото е оценено на значително по-висока стойност от размера на задължението. Разпореждането за вдигането на възбраните върху имуществото на А.К., на стойност, надхвърляща размера на вземането, не е било окончателно и е дадена възможност на кредитора да го обжалва. Същото е отменено от съда на основание, обосноваващо незаконосъобразност на "съдебни актове" /липса на мотиви/, а не поради незаконосъобразна преценка на съдебния изпълнител. В действителност законосъобразността на действията на съдебния изпълнител следва да се преценя от съда въз основа на всички материали, приложени по делото. В настоящия случай жалбата е администрирана към въззивната инстанция с пълно копие на изпълнителното дело и подробни мотиви (по чл. 436, ал.3 ГПК), в които обосновано и подробно е посочено защо и на какво основание, в качеството си на съдебен изпълнител съм счел, че следва да се заличат възбрани върху имоти на длъжник по изп. дело (вх.№ 31429/28.11.2022 г.).  Смисълът на тези мотиви е същият, както на аргументите в настоящото изложение, единствената разлика, е, че терминологията е стриктно професионална – разбираемо защо.  Дали фактите в кориците на изпълнителното дело и придружаващите делото мотиви са взети предвид при произнасянето и ако – не, защо, са въпроси, чийто адресат не е съдебният изпълнител. Въпросните материали и понастоящем се намират в съответното деловодство на ОС Пловдив. Оставам на Вас и Вашите читатели не леката, при посочените обстоятелства, задача да осмислят доколко поднесеното в статията от 08.01.2023 г.  кореспондира с реалността като фактология и интерпретация.

На въпроса Ви какво следва, трудно може да се даде отговор извън полето на сугестивната спекулация. Обезпеченията, вдигането, на които е отменено, ще останат, но дали спрямо тези имоти ще има активно изпълнение зависи от взискателя. Съдебният изпълнител е администратор на процедура, по която активна страна е взискателят, а по-скоро дефанзивната позиция е на длъжника.  Както се вижда, обаче, последният може да се позове на законовата охрана на правата си и в този смисъл действията по изпълнението до голяма степен са предпоставени от следващото процесуално поведение на страните.

Благодаря за предоставената възможност за отговор!