Пловдивчанинът д-р Иван Ботев, преподавател в японския университет Тойо, развива проект за мултикултурния живот в Пловдив. „Изкуството да живеем заедно“ представлява набор от различни инициативи и уъркшопове представящи съвместното битие на хора от различни етнически и религиозни общности под тепетата.

"Този проект разглежда Пловдив като град с история, култура и традиции, в който различни хора от различни групи съумяват да намират начин да живеят в мир и разбирателство", коментира концепцията си младият университетски преподавател. Начинанието му е финансиранo от Фондация „Тойота“, която одобрява едва 5% от подадените проекти.

Във връзка с изпълнението на една от фазите на проекта, делегация от японския университет Тойо дойде под тепетата, за да се срещне с различни етнически и религиозни групи в Пловдив. Посещението бе предвождано от д-р Иван Ботев, който разказа за инициативата и проекта специално за TrafficNews.bg:

Какво означава „Изкуството да живеем заедно“?

Името на проекта представя начина, по който всички граждани на Пловдив, независимo от своите различия, живеят съвместно и спомагателно под тепетата. Примерът на града е наистина вдъхновяващ. Пловдив е овладял изкуството на живота „заедно“, а жителите на града трябва само да го преоткрият. Всъщност това е и заложената цел, като искаме да увековечим този модел в една детска книжка, ако мога да я нарека така. Тя е предназначена колкото за деца, толкова и за възрастни. Ние искаме по-скоро да покажем процеса на работа, как пловдивчани творят книгата, като отворят съзнанието си за иначе потисканата креативност и въображение.

Какво ще представлява този сборник от пловдивчани и за кого ще бъде предназначен?

Книжката ще представлява двупластов илюстрован сборник, съдържащ сцени и факти от ежедневието на гражданите в прастария и дълбоко интригуващ Пловдив. Защо двупластов? Изданието ще съдържа както рисунки, така и текст, а това са две нива на един разказ, които се допълват синергично, т.е. в своето единство представят един качествено нов наратив. Самото набиране на данни ще се случи през февруари идната година (б.р. 02.2018), като по проекта си сътрудничим с Пловдивски университет, Софийски университет и Кметството на район „Северен“. Проф. Мария Шнитер и доц. Меглена Златкова от катедра „Етнология“ на Философско-исторически факултет действат изключително благотворно върху осъществяването на процеса на пловдивска почва и допринасят значително със своята експертиза по отношение на мултикултурно, междуетническо и религиозно толерантно съществуване. Получаваме голяма подкрепа и от Красимир Асенов, който прави възможна работата на терен.

Как се зароди идеята за такъв формат продукт и каква добавена стойност виждаш в него?

Дисертацията ми е изградена на база допълващите се идеи между текст и изображения. Когато писах този проект, за да кандидатстваме към фондация „Тойота“, сметнах че това е чудесна възможност динамиката на града да се открои, а и колегите ми от японска страна останаха впечатлени от Пловдив, като средище на съвместния живот от хилядолетия насам. Приобщаващото образование, което стои в основата на концепцията, допълва идеята изданието да бъде генерирано именно от жителите на града. Моделът, който имат пловдивчани, трябва да бъде интерактивно разказан и да послужи като прототип на всички други населени места, особено извън рамките на страната, където се наблюдават засилени проблеми с мигранти и чужденци с подчертани културни различия.

Как протече пребиваването ви в Пловдив, какви инициативи реализирахте този път?

Във връзка с реализирането на проекта, заедно с група от български колеги и екип преподаватели от Тойо, през февруари тази година направихме посещение в целодневна детска градина "Космонавт" в район "Северен". Децата, които се възпитават и обучават там, са от семейства с най-различен етнически произход и вероизповедание. Направи ни огромно впечатление, че без изключение всяко едно от тях говореше отличен български език. Освен това бяха изключително активни - вдигнаха ръка, интересуваха се, участваха пълноценно във всички занимание, изказваха се по различни теми. Ако моделът на това детско заведение е представителен на национално ниво, това говори много добре за образованието в детските градини у нас.

Споменахте, че на визитата са присъствали и чуждестранни гости. Каква е тяхната оценка за детската градина и децата в нея?

Точно така, в групата беше моя колежка, която е специалист и преподавател в сферата на Социално подпомагане в Тойо, в катедра Регионално развитие. Тя беше очарована от будните деца, но огромно впечатление ѝ направи цялостната организация, среда и персонал в детското заведение. Точните ѝ думи бяха, че никога не е виждала детска градина на такова високо ниво, в чиито предели е помислено за всеки детайл. Искрено я изненада фактът, че детското заведението работи по 12 часа, от 7 до 19 ч., че менюто е изключително добре подбрано, че персоналът е съставен почти изцяло от висшисти, бакалаври и магистри по педагогика и други специалности. Ако това, което правят тук, е норматив за България, би било чудесно, не спираше да се възхищава тя.

В предварителния разговор ми разказахте и за един прелюбопитен уъркшоп, реализиран през периода ви на престой на пловдивска територия.

Това беше другото интересно начинание с акцент върху мултикултурното съжителство, занимание, върху което ще стъпим и през новата година, когато ще наберем материала за книгата. През август тази година, организирахме уъркшоп с участието на лица, от различни етнически общности, живеещи в Пловдив. Така хора от ромски, сирийски, турски, арменски и български произход бяха присъстваха на презентация от нашия екип, а сетне им бе заръчано със снимките заснети от нас няколко дни преди това да сътворят презентация. Поставяйки снимките в определена последователност, те направиха един голям постер с налепени изображения и текст, по които създадоха разказ, история. Беше изключително вълнуващо да усетим дълбочината на въображението на участниците, а когато анализирахме процеса и се впуснахме в търсене на ключови думи, всъщност се оказа, че най-подчертано използваната лексикална форма е - "заедно". Това не ни учуди, но възпроизведе и затвърди още веднъж силата на пловдивския дух, обединяващ всички в синхронно, споделено и спомагателно съществуване. 

Какъв е ключът към мултиетническо и мултикултурно съжителство по примера на Пловдив и ако той наистина е такова средище, как можем да доусъвършенстваме тази спогодба между приеманата различност?

Пловдив вече е такъв център - мултикултурен - с присъщата динамика, характерна за топоса от хилядолетия насам. Човешки и истински, без фалш, хората тук си помагат, не се гледат накриво. Какъвто и да си, ще срещнеш разбиране. Дори да звучи малко приповдигнато или пресилено, каквото не е, в Пловдив социалният климат изглеждат много позитивно. От Фондация "Тойота" знаят това и не очакват от нас на база проекта да преоткрием "топлата вода". По скоро нашата цел е да фиксираме параметрите, в които и чрез които се осъществява това мирно съжителство между различността и да поставим модела на Пловдив под прожекторите. Това, което се случва в Пловдив, "заедността" - тя се случва по един прекрасен начин. Надяваме се така да подсетим още веднъж пловдивчани, които генерират това обединение и техният пример да послужи за вдъхновяващо ръководно правило дори в размирни зони, където се трупа негативизъм към малцинствата. Защото Пловдив и неговите граждани блестят под звездата "Заедно". Те са овладели до съвършенство "Изкуството да живеем заедно".

Д-р Иван Ботев е млад, амбициозен и креативен българин, който е преподавател по aнглийски към центъра за международно обучение и обмен в университета Тойо.

Наскоро (през март тази година) 35-годишният пловдивчанин защити докторска степен,  като се надява в последствие, идеята му да бъде реализирана в българските училища. А тя е да възпита чувството за национална принадлежност и участие в общността от ранна детска възраст.