Първата си визита в Пловдив Майк прави преди 6 години. "Получих покана от Министерството на туризма за туристически форум в град, за който никога не бях чувал. Хората, с които работих по онова време, също не бяха чували за него. Поканиха ме, защото знаеха с какво се занимавам - директор съм на международна платформа за инвестиции и туризъм. Целта ми е да промотирам туристически дестинации по целия свят", разказва тоъ.  Когато пристига обаче, остава запленен от града. От този момент Майк започва да следи развитието на града и събитията в него. Научава историята на Пловдив и дори няколко думи на български, макар че счита езикът ни за един от най-трудните на света. Как реагират хората, когато чуят за Пловдив и какви са очакванията на британеца към културната столица на Европа, вижте в интервюто му пред Plovdivnow.bg.

Майк, стартирал си интересна инициатива, с която промотираш Пловдив по света. Какво те накара да се вклюбиш в този град?

Обиколил съм целия свят - Мексико, Виетнам, Хондурас и много други държави, но винаги казвам, че Пловдив моят втори роден град. Първият е Ливърпул - роден съм там, израснах в него, гледам футболни мачове в него. В Пловдив обаче има нещо, което не мога да обясня с думи - може би е културата, историята, голямото наследство. Според мен това, което го прави уникален, са хората. Всеки, когото срещам, излъчва приятелство и топлина. Вярвям, че съм им отговорил със същото. 

Посетих Пловдив за пръв път преди да бъде избран за Европейска столица на културата. Имахме номинация, но все още не бяхме спечелили титлата. Промотирал съм града и преди, и след като бе избран за европейски културен център, за да може повече туристи да го посетят. Преди няколко години си поставих цел - да се снимам с тениската си с надпис "Пловдив 2019" във всеки възможен град. Нося я навсякъде, където отивам - към днешния ден това са 66 дестинации по света.

Как реагират хората, когато чуят за Пловдив?

Повечето не знаят къде се намира градът, затова се налага да им разкажа повече за него. Също така, намират името Пловдив за доста забавно, но когато им разкажа за седемте тепета, Трихълмието, римляните, византийците, османците и представителите на всички култури, които са били тук, когато им опиша разнообразното наследство, всеки казва "Уау! Трябва да отида там!" По този начин се опитвам да разкажа на всички за Пловдив, но ми е много интересно какво ще се случи след 2019-та. 

Какви са твоите очаквания?

Включих се в кампанията Европейска столица на културата, когато титлата бе спечелена от Ливърпул през 2008 година. Тя наистина променя града. Надявам се, че 2019 ще помогне на Пловдив да се развива, да бъде по-видим на европейската карта, да развие туризма. Но също така очаквам да допринесе за увеличаване на заетостта, защото мисля, че това е един от най-важните аспекти. Много хора смятат, че щом стане дума за европейска столица, имат значение единствено изкуството и културното наследство и лесно забравят, че трябва и да се създадат работни места. Хубавото в случая е, че вече виждам как това се случва в Пловдив. Посещавам много нови местенца, в които е било инвестирано. Отворени са нови барове, ресторанти и много атракции, а така се осигурява и работа на местните. Важно е това да продължи и след 2019-та, за да има положителни последици за града. 

Очакваш ли някакви негативни последици?

Може да има само един негативен аспект на "Европейска столица на културата". Правителството, общината, кметът, туристическите структури и всички останали са насочили усилията си към това 2019-та да бъде огромен успех. Негативен резултат ще има, ако си мислят, че работата им приключва с това. Защото 2019-та не е крайна цел, тя е само началото. За да накараш хората да посетят града, не е достатъчно да разчиташ, че титлата "Европейска столица" ще ги доведе и да не правиш нищо в друга насока - напротив! През 2019 трябва да покажем на света, че сме най-добрият град за култура в Европа, за да привлечем повече инвестици и за да бъде градът по-видим. Но работата не спира до тук. По отношение на Пловдив, аз вярвам, че през следващите 10 години той ще се промени към по-добро, без да губи своите уникални черти. 

Има ли нещо в града, което не одобряваш?

Има само едно нещо, което леко ме дразни. То се дължи на факта, че съм голям любител на кучета и обожавам да съм покрай тях.  Само че Пловдив става все по-известен с котките, а те никак не са ми любими. Когато приятелите ми в града говорят само за котки, а те са навсякъде около нас, малко се дразня. Все пак трябва да призная, че една от двете най-красиви снимки, които съм правил в града, беше на две котки, седнали на прозорец. Тъй като работата ми се свързана с поддържане на социални мрежи, има два кадъра, които добиха изключителна популярност. Единият е именно този с котките, а другият също е сниман в Пловдив. На него се виждат две млади дами, облечени в традиционни български носии. Така че колкото и да не харесвам котки, има и положителна страна - снимките. 

Освен града на тепетата, коя е най-вълнуващата дестинация?

Веднага след Пловдив в списъка ми се нарежда Хондурас. Според някои хора той е доста опасен, но ако трябва да съм честен, вътрешността на страната е невероятна - природата, културата, храната и разбира се хората. Лошото е, че заради ситуацията там човек не може да посети някои от местата в нея. Но ако се придържате към обществените места, наистина ще останете очаровани. Мнозина смятат, че Коста Рика е далеч по-приятно място, но аз не мисля така. Там има много красиви гледки, но в Хондурас се крие нещо специално.