Изкуственият интелект вече е част от редакционния процес – въпросът не е дали ще се използва, а как. Проучването за доверието и нагласите към изкуствения интелект в новините, което TrafficNews направи съвместно с Департамент „Медии и комуникация“ на Нов български университет показва, че обществото не воюва с технологията. То обаче поставя ясни граници. И те не са технически, а морални.
В предишния материал авторите на проучването посочиха, че аудиторията не отхвърля изкуствения интелект като инструмент. Данните показаха прагматично отношение – готовност той да бъде използван, стига да има човешки контрол и прозрачност. Вторият анализ навлиза по-дълбоко: къде точно минава линията между допустима помощ и опасна подмяна?
Отговорилите на онлайн анкетите ясно разграничават сферите на приемливост. Използването на инструменти за изкуствен интелект за технически дейности – обработка на информация, структуриране на текст, превод, редакционна проверка – се възприема като логично развитие на дигиталната среда. В тези направления липсва сериозна съпротива. Машината може да подпомага, да ускорява и да оптимизира.
Картината обаче рязко се променя, когато става дума за същинското авторство. Значителна част от анкетираните заявяват, че биха изпитали резерви или дискомфорт, ако разберат, че новина е написана изцяло от изкуствен интелект без човешка намеса. Още по-категорично е мнението им по отношение на анализи, коментари и разследвания. Там доминира очакването за човешка преценка, морална позиция и ясно поета отговорност.
Кръстосаният анализ на данните разкрива особено важен детайл – дори сред респондентите, които използват изкуствен интелект редовно в ежедневието си, предпочитанието към човешки автор в журналистиката остава високо. Технологичната грамотност не води автоматично до по-висока толерантност към алгоритмично авторство. Напротив, именно хората, които са по-запознати с възможностите на изкуствения интелект, по-често настояват за ясно обозначаване на ролята му в създаването на съдържание.
Друга съществена зависимост се наблюдава между общото доверие в медиите и нагласата към автоматично генерираните новини. Сред участниците с по-ниско доверие към медийната среда съпротивата срещу изцяло машинно създадено съдържание е по-изразена. Там изкуственият интелект не се възприема като решение, а като допълнителен риск от обезличаване и безотговорност.
Особено показателна е и темата за прозрачността. Значителна част от анкетираните заявяват, че биха приели използването на изкуствен интелект, ако това е ясно обозначено. Скритото използване обаче се възприема като форма на подвеждане. За аудиторията проблемът не е самата технология, а липсата на яснота кой носи отговорност за публикувания текст.
Така се очертават три ясни червени линии. Първо – изкуственият интелект не трябва да функционира без човешки контрол. Второ – социално чувствителните теми, анализите и разследванията следва да останат в човешки ръце. Трето – прозрачността не е пожелателна практика, а необходим стандарт.
Проучването показва зряла и рационална позиция на публиката. Читателите не искат връщане назад, нито технологичен страх. Те искат граници. Искат яснота. И най-вече искат журналистът да остане субектът, който мисли, интерпретира и поема отговорност. Изкуственият интелект може да бъде инструмент. Но легитимността на журналистиката продължава да зависи от човека, който стои зад текста. И това е граница, която аудиторията не е готова да размие.
Очаквайте в следващите дни още интересни и любопитни данни от пручването, както и пълния анализ, който TrafficNews изготвя в сътрудничество с Департамент „Медии и комуникация“ на Нов български университет.
