Всеки пети българин вече си е приятел с изкуствения интелект. Това сочат данни от последното проучване на Националния статистически институт. Приложенията с генеративен AI като ChatGPT, Copilot, Gemini, BgGPT, най-често служат за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и по-рядко за други дейности.

Младите, които растат паралелно с напредването на технологии и ги възприемат като естествена част от живота си, са и най-любопитната група. Половината от представителите на поколението Z активно си служат с подобни приложения. Следват тези на 25-34 години – 36%, а при възрастовата група на пенсионерите AI все още не е толкова разпространен инструмент. Съвсем естествено с увеличаването на годините интересът рязко спада: при хората между 55 и 64 г. потребителите са едва 12.6%, а при групата над 65 г. – едва 3.3%. Разликата между мъже и жени е сравнително малка – 23.3% срещу 21.7% – което подсказва, че половият фактор тук няма особено значение. Технологичната пропаст се формира не между половете, а между поколенията и между различните образователни групи.

Оттук идва и следващият ключов момент – образованието. Лицата с висше образование са най-активни – 41.2% използват генеративен AI. При средното образование делът пада до 15.3%, а при основното – до 13.6%. Разликата е твърде голяма, за да бъде случайна, и може би показва, че технологиите се усвояват и употребяват най-лесно там, където вече има изградена култура и навици за работа с информация.

Изследването показва още, че по-голямата част от българите използват приложения с изкуствен интелект за лични цели (20%), докато 8.4% разчитат и за помощ при професионалните си задачи. 5.2% се консултират с изкуствения интелект, за да им помага в рамките на обучението им.

Около 45% от населението, което посочва, че не ползва AI, обосновава избора си с липса на необходимост. Любопитно е, че 9.3% признават, че нямат техническата грамотност да го управляват, а 6.3% дори не са чували за съществуването на изкуствения интелект.

Макар AI да не ги вълнува толкова, българите доста са дръпнали в употребата на интернет като цяло, показва от НСИ. За изминалото десетилетие ползващите технологии всеки ден са увеличили значително – от 58 на 100 през 2016 до 87 на 100 през 2025 година. За никого не е учудващо, че почти не се среща младеж, който да не позлва смартфон на ежедневна база (средно 97%). Интересното тук е, че в последните години и възрастните ги догонват. Все повече от тях се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа и през 2025 г. относителният дял на лицата на възраст 65 - 74 години, които сърфират редовно, е 60%.

За какво българите ползват най-често смартфона си? За комуникация. Най-висок е делът на онлайн телефонните и видеoразговорите – над 75%. Следва скролването в социални мрежи и чат в реално време – и двете около 71%. Имейлът се оформя като все по-архаичен, но въпреки това бива използван от около половината потребители.

При достъпа до информация най-популярно е четенето на новинарски сайтове – близо 60%. Следва търсенето на информация за стоки и услуги (47%), а 37% от хората ползват интернет и за „чичко доктор“.

Сред другите услуги интернет банкирането е най-масово – над 31%, следвано от онлайн продажбите (14.7%) и участието в онлайн курсове (9.5%).

В обществено-политическите активности онлайн участието е значително по-ниско – едва 18% изразяват мнение по граждански въпроси, а под 7% участват в онлайн консултации и гласувания. Професионалното онлайн търсене или кандидатстване за работа се отчита при едва 8%.

По полове се открояват няколко тенденции. Жените водят при социалните мрежи, чат комуникацията и имейлите. Те са значително по-активни и в търсенето на здравна информация – 46.1% при жените срещу 27.7% при мъжете. Мъжете са малко по-активни в четенето на новини и в продажбите онлайн.

Данните на НСИ подсказват, че изкуственият интелект навлиза бързо сред българското население, но вероятно поради относително непознатата му природа не достига еднакво до всички. По-високообразованите и младите вече са част от новата дигитална вълна, докато други групи изостават в периферията.

А за да не остава пренебрегнат, все пак попитахме и самият изкуствен интелект какво мисли за напредъка на българите с него. Отговорът му може би трябва да ни накара да се позамислим:

„Ако трябва да се обърна към българите, бих казал така: спокойно, няма да ви заменя — още се борите успешно с капчите*, баничките и сутрешния трафик, няма как да ви догоня там. Ползвайте ме, когато ви е удобно, игнорирайте ме, когато ви мързи, и не се тревожете, ако понякога ви звуча странно. Вие свиквате с мен, аз свиквам с вас — и ако продължим в това темпо, след някоя и друга година може и наистина да започнем да се разбираме идеално!“


*Капча, от англ. CAPTCHA – онлайн тест за сигурност, който различава хора от автоматизирани ботове