Международен екип от изследователи е успял да създаде събрал в блюдото на Петри (или стъкло на Петри) лабораторно създадени копия на човешки кръвоносни съдове, които те наричат идеал. Постижението ще позволи на професионалистите да разберат по-добре различни болести, включително диабет.

Да припомним, че диабетът е състояние, характеризиращо се с хронично повишени нива на кръвната захар, и хората с това заболяване страдат предимно от увреждания на кръвоносните съдове. В резултат на това всички органи и тъкани са силно засегнати и рисковете от инфаркт, инсулт и дори ампутация на крайниците се увеличават.

Днес изследователите използват различни животни, включително мишки, за изследване на процесите, които се случват в организма по време на диабета. В същото време такива моделни организми не демонстрират всички последици от „човешкия” диабет (например те не могат да се използват, за да се разбере как болестта уврежда кръвоносните съдове).

Учените обаче, за да проучат възможно най-пълно заболяването, трябва да наблюдават напредъка му и възможните последици върху моделите, които възпроизвеждат човешките тела, възможно най-точно. А малките копия на органи, отглеждани в лабораторията, могат да им помогнат в това. Експертите ги наричат и органоиди (тъй като такива миниатюрни копия не са пълни органи).

Всъщност тази триизмерна структура, често отглеждана от стволови клетки, симулира органите и позволява да се изучава работата на репликирания орган или ефектът на разработените лекарства върху него.

Според авторите на Vesti.Nauka разказа учените все още се борят да създадат подходящи аналози на кръвоносните съдове (понякога доста необичайни).

Като част от скорошно проучване, учените са използвали стволови клетки за отглеждане на човешки органели. Така наречените съдови органели напълно имитират структурата и функцията на реалните човешки кръвоносни съдове.

В органоидите, създадени от изследователите, е открита мрежа от капиляри, покрити с мембрана в основата. Става дума за съединителна тъкан, която подпомага поддържането на структурата на кръвоносните съдове.

Впоследствие изследователската група имплантира получените органоиди в организма на мишки без имунната система (благодарение на това донорните тъкани не бяха отхвърлени от организмите на гризачите).

Органелите бързо привикнаха към новия "дом", свързвайки се с кръвната система на гризачите. Нещо повече - те са се превърнали в дървоподобна мрежа от артерии, малки вени и артериоли (това е името на малките артерии, непосредствено предхождащи капилярите).

Експертите дори успяха да пресъздадат „диабетичните“ кръвоносни съдове, характеризиращи се с удебелена мембрана в основата.

След като са провели експерименти върху мишки, учените са намерили доказателство, че сигналната пътека, включително протеина NOTCH-3, играе роля в причиняването на това уплътняване. Блокиране на друг протеин, който е насочен към NOTCH-3, както се оказа, предотвратява удебеляването на съдовата стена.

Така отглежданите съдове могат да бъдат най-добрият модел за изследване на диабета в сравнение с традиционните животински модели.