Някои хора са патологични лъжци. Докато те правят кроежите си, скрити зад куп лъжи, повечето хора изричат невинни лъжи всеки ден, за да успокоят съвестта си, за да запазят нечии чувства или просто така – лъжата излиза от устата им без някакъв зъл умисъл.

Кои са тези малки невинни лъжи, които всеки от нас е изричал поне веднъж в живота си?

„Идвам след 5 минути“

Въпреки че знаете, че изобщо не сте на 5 минути път, все пак го казвате. Някак по-добре звучи, когато човекът трябва да ви изчака още малко. Лъжата ви бързо излиза наяве, когато се появите с доста по-голямо закъснение.

„Точно това щях да кажа“

Не че не се случва някой да ви вземе думите от устата, но в много случаи хората казват това, за да се приобщят някак по-лесно към събеседника си, пише Az-jenata.bg.

„Не получих съобщението ти“

Най-лесният начин да извиним липсата на желание да отговорим, това, че сме забравили или просто, че не сме счели за нужно да отговаряме.

„Името ви звучи познато“

Лицето, името, какво ли не ни се струва познато, но само на думи. Много често хората изричат тази невинна лъжа, за да извинят незнанието си пред човека, с когото говорят. А в много случаи няма причина. Казваме го просто така.

„Трябва да излезем някой път на по бира“

Когато видите колега на спирката или по пътя за работа ви се иска да се обърнете в другата посока и да се изпарите. Не е учтиво обаче. Затова се заговаряте и потъвате в онези повърхностни разговори, напълно излишни в приятелското общуване. И някак ви се изплъзва от устата „хайде да пием бира/ кафе някой път“, а съзнанието ви крещи „не!“.

„Много съм изморен/ а“

Когато не ви се прави нещо, не ви се излиза с някого е най-лесно просто да излъжете, че сте уморени или че ви боли глава. Всеки го е правил поне веднъж.

„Не исках да кажа това!“

Но го казахте. Когато обидим някого целенасочено, а не искаме да продължим да водим войната, казваме тази малка лъжа, освен ако не искаме да доведем нещата докрай.

„Ммм, много е вкусно“

Дори да не ви е харесала баницата на свекърва ви, някак се чувствате длъжни да не я обидите. Изричате тази малка лъжа, която може да се причисли към благородните, но в крайна сметка си е лъжа от учтивост.

„Това е страхотен подарък“

Получили сте старомоден плетен пуловер. Какво друго да кажете освен „благодаря“ и „много хубав подарък“. Дори да ви е близък, пак не искате да го обидите с истинското си мнение. По-добре продайте подаръка след това или го подарете на друг.

„Само се шегувах“

Неслучайно казваме „добре, че е майтапът, да си кажем истината“.