Д-р Славян Стоилов е познат на читателите като лекар, пътешественик, антрополог. Винаги е готов да покаже различното си мнение към темите и затова нямаше как да не стане част и от очерка за секса.
В обществото се настани „сексът" и тихомълком превърна едни от най-древните отгласи от паметта на човечеството в технически характеристики. Защото сексът е само техническата страна на взаимоотношенията между хората. Малцина знаят, че популяризираната, но и опошлена от революцията на хипитата през 70-те години на миналия век „Кама сутра" е бойно изкуство, в чийто най-външен пласт техниките за любов са служели само за да не си омръзват партньорите.
Ако се вгледаме в статуите по храмовете в Каджурахо, Индия, ще установим, че отпуснатите в прегръдка ръце на партньорите изпълняват мудри (жест с пръстите), с което оказват въздействие върху точки на тялото, съчетавайки ги с вибрации и издаването на определени звуци по време на любовната игра, пише Списание 8. В своята по-висша форма сексуалните практики служат за обмен на енергия и това е била една от малкото възможности на древния човек да повлияе върху хармонията и структурата на своя свят. И ако в древността чрез любовните техники хората са можели не само да запазят и укрепнат телесното си и духовно здраве, но и да постигнат много в духовен план, днес те са се превърнали в технически аспект на битието.
Сексуалните взаимоотношения никога преди не са били само третият по важност инстинкт на хората (след този за самосъхранение и осигуряването на храна). Били са от значение за цялата общност, да речем, за осигуряване на плодородие и берекет – от Централна Америка, през Австралия, Индия и Африка чак до Европа от ХVІІ в. се е извършвало ритуално съвкупление на полето преди началото на сеитбата. В Прусия, Финландия и Естония първите семена са се хвърляли от голи жени, а във Финландия кърмещата жена изстисквала няколко капки мляко в първите разорани бразди. И това е само един от аспектите на приложение.
Можем да стигнем и по-далече: тъй като в природата няма нищо случайно, а от еволюционна гледна точка ходенето на два крака не дава някакви съществени предимства за бързината и дори увеличава енергийния разход, причинява и сериозни проблеми за раждането, учените логично създадоха теорията, че хората са се изправили, за да привличат по-лесно вниманието към половите си органи, прикривани от иначе високите треви на саваната.
ВСЯКА КУЛТУРА ИМА СВОЯТА КАМА СУТРА
Колцина са чували за арабската „Ароматната градина" или османската „Бах наме". И ако в миналото в света на здравия човек еротиката е пропивала всичко като символи и магични действия, днес тя се ползва единствено в своя технически аспект – порнографията. Произходът на думата е показателен сам по себе си – „porni" на древногръцки означава „проститутка". За да бъде продължаван родът, човешките сетива трябва да бъдат дразнени, но светът около нас прелива от секс и порнография?! И когато в този възбуден трептеж в интимната сфера вече всичко изглежда възможно и позволено, махалото се връща – обратната реакция е неизбежна. Откритото и банално отразяване на интимните преживявания доведе до създаването на нов феномен – отказа от секс. Оказа се, че именно табутата, скритото, недоизказаното, забраните или тайното изживяване са предпоставки за страстта. Именно те са допринасяли за взаимното привличане. Не голото тяло е това, което ни привлича, а облеченото. Деструкцията на сексуалните табута води до деструкция на самата сексуалност. С други думи, сексуалността е загубила голяма част от своята привлекателност, превръщайки се в банално ежедневие, в което в едър план се представят най-интимните части и преживявания. Макроскопските кадри водят до загуба на усещането за цялото. С изчезването на традиционния сексуален морал се възцариха скуката и безразличието. Въпреки широкото разпространение на еротични стимули сексуалната активност непрестанно намалява. Сексът се превърна в претоплен полуфабрикат от заведение за бързо хранене – без вкус и мирис. Хората забравиха да се гледат в очите, да се целуват, да се прегръщат в леглото и да си говорят в него, освен ако не е по работа или с конкретни интереси с водни знаци по тях.
АСЕКСУАЛНОСТ
Симптоматично за новото време беше създаването през 2001 г. на интернет обществото AVEN – Мрежа за асексуално прозрение и образование. За няколко месеца тя набра повече от 10 хиляди членове. „Асексуален. Несексуален. Антисексуален. Независимо как се нарича, моето състояние може да се определи с едно изречение: Не искам секс. Толкова е просто." – пише един от членовете на AVEN. „Не става дума за това, че не искам секс, понеже ме е страх от него или че имам някакви морални съображения, или пък че не искам да имам семейство. Просто не се интересувам от секс и така ми е добре", пише друг. По принцип 32% от жените също твърдят, че не се интересуват oт правене на любов.
Анкетите от Тексас през 2005 г. са показателни: 17% от анкетираните не са правили секс в последните четири седмици, 57% от двойките са общували с партньора си само веднъж за този период и само всеки четвърти е правил секс един или два пъти в седмицата. 60-годишните двойки се оказват сексуално по-активни отколкото 30-годишните млади хора без партньори. И тук се вмества още една позната картинка – момчето седи пред компютъра с гръб към вратата, момичето, което вече е поело инициативата, стои на прага, но младежът умее да общува само с виртуалното пространство, а не с живи хора.
Анкетите са категорични и за друго: 50% от мъжете и 20% от жените са имали хомосексуални контакти, преди да достигнат зряла възраст (статистиката е от Алфред Кинсли от университета в Илинойс, създал по-късно Института за изследване на секса). Оказва се, че по отношение на хетеро- и хомосексуалната ориентация на човека съществуват голям брой междинни бисексуални степени. И веднага искам да поясня, че в древността плътската любов между мъже не е била възприемана като нещо осъдително или необичайно, но е притежавала безкрайно по-различно съдържание от влаганото или невлаганото в нея днес. Смисълът на извършването на сексуален акт от мъж на друг мъж се е колебаел в диапазона от магически символ за физическата и духовна победа над него, до съвсем добронамерен обмен на енергия. Набиващото се в очите на европееца държане за ръце по улиците на Изток съвсем не означава, че тези мъже са хомосексуалисти. В тези райони на света се смята, че излишъкът на енергия у жената намира своя израз в отглеждането на деца и поддържането на дома, а у мъжа в мирно време този излишък на енергия трябва да се завърти в някакъв кръговрат. Затова мъжете се държат за ръце и ако се взрете внимателно, ще видите, че го правят с различни пръсти, т.е. съзнателно или не, те изпълняват мудри – още един пример за „дребно" неразбирателство между културите.
ОБЪРКАНОТО ЛИБИДО
В началото на демократичните промени и у нас беше модерно да се демонстрира потисканата от десетилетия свобода на личността. Днес хомосексуализмът е банален трамплин за кариера в шоубизнеса или политиката. Разбира се, псевдоморалът на Западна Европа винаги е водил до най-големите извращения в сексуалното общуване, за които грижливо и периодично ни информира световният печат.
Психоанализата през ХIX в. беше първата, която се опита да разчупи този порочен кръг, демонстрирайки до какви чудовищни отклонения може да доведе потискането на сексуалността.
Впрочем и митът за сексуалната мощ на българина отдавна потъна в ежедневието, удавен в безличното битие на немотията, инерцията или страха от разстрела. Популярното „ние си го знаем!" вече е срамежлива пародия на немощта, която от срам дори не смее да попита или да поиска помощ. В състояние на постоянна социална и държавна криза, мъжете, които традиционно са „материално отговорните лица" в семейството, стават неуверени. Безработният мъж веднага увисва, не само с клюмналия си нос. Мъжете не се чувстват пълноценни, ако не разполагат с материална независимост. Но всъщност как да има здрави хора в една болна държава?
И ако външните притеснения са изчезнали, като компенсация се разрастват вътрешните, които хората сами създават в личния си живот – 26% от жените не могат да достигнат оргазъм, а 31% от съвременните мъже имат преждевременна еякулация. Проучванията в някои райони на САЩ са още по-показателни: 52% от всички мъже на възраст между 40–70 години проявяват импотентност в някаква степен. Оказва се, че рисковите фактори, които я определят, са същите, които водят до сърдечносъдовите заболявания: психоемоционален стрес, обездвижване, затлъстяване, диабет, хипертонична болест на сърцето. И че понякога само понижаването на теглото може да постигне лечебен ефект.
Но психогенната импотентност не е само на базата на хроничния стрес – медикаментите, които прилагаме за тези социално значими заболявания, също водят до такъв страничен ефект. Т.е. в дългосрочен план ние просто навиваме спиралата, а не я лекуваме. Подобен ефект имат злоупотребата с леки наркотици, нискокачествената храна, ГМО. Без да имаме установено заболяване, психогенната импотентност ще доведе до тежки личностни, междуличностни и социални проблеми, до сериозно влошаване на здравето на мъжа, до качеството на неговия живот и като резултат – на това на семейството му. Тук не става въпрос само за получаване на ерекция, а за получаването є в такава степен, че да бъде възможно вагиналното проникване.
ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО
В някои древни традиции са съществували техники и методика за обучение на способността на мъжа да задоволява много жени едновременно, това е било особено наложително за представителите на благородните съсловия, които са разполагали с хареми, и няма данни някой да е бил недоволен. Мултиоргазмените жени и мултиоргазмените мъже съвсем не са легенда. Много от младите жени днес обаче не познават своето тяло и затова не могат да изпитат оргазъм. А неуспехите в леглото се мултиплицират в геометрична прогресия – след всеки неуспех на жената и мъжа им става все по-трудно да намерят пътя към себе си. Това е ефектът на „пречупването". Най-често жените, които са най-арогантни на външен вид и могат да вкарат всеки мъж в леглото си, са тези, които не могат да изпитат крайното удоволствие. Защото поведението е външна обвивка, която компенсира вътрешната неувереност. Малцина са обърнали внимание на един модерен аксесоар при тийнейджърите – носенето на тъмни очила дори през нощта. Това съвсем не е мода. Това е компенсация на безкрайната неувереност в себе си. Страхът не само да гледаш, но и да те погледнат в очите.
Мастурбацията започва да се превръща от „заместител на задоволяването", в самостоятелна форма на сексуалност. Все повече хора смятат, че самозадоволяването допълва сексуалното им изживяване с партньора – 40% от сексуално активните индивиди днес споделят, че довършват самостоятелно половия акт. Защото в мастурбацията човек носи отговорност само за своето удоволствие, която не може да поеме за другия. А съвсем доскоро – през 80-те години на миналия век, в учебниците по медицина пишеше, че при зрелите индивиди мастурбацията е патологична форма на сексуалността. Още по-назад в миналото съветите към родителите са се свеждали просто до завързване на ръцете на децата към леглото или до опаковането на ръцете им с ръкавици без пръсти.
Краят на брака като институция обаче съвсем не е в свободното съжителство на двама души (45% от българите на възраст между 18–35 години заявяват, че нямат намерение да встъпват в брак), а в еднополовите бракове и доброволно самотните майки. Децата с един родител са в неравностойно положение, като най-потърпевша е дъщерята, защото не разполага с модел за подражание. В своето детство и юношество тя е свидетел единствено на ролята на жената и се оказва неподготвена за първите си срещи с мъжа. Момчето отрано се учи на подход към жената и дори преждевременно поема своите функции в семейството.
По принцип биолозите търсят корените на психологическите и когнитивни различия между мъжа и жената в техните различни стратегии на размножаване – мъжът притежава семенни клетки в излишък, които трябва да раздаде на възможно най-много жени, за да изпълни еволюционната си задача по предаването на гените, а на жената за успешната репродукция освен няколкото минути удоволствие са є необходими още девет месеца бременност. Затова тя отговаря по качеството. Това определя и първичната склонност на жената към моногамност, а на мъжа – към независимост и свобода. С появата на „Хапчето" през 60-те години на миналия век този теоретичен постулат беше сринат. Противозачатъчните таблетки освободиха жената от страха и отговорността – тя можеше да има партньори, колкото си иска, без риск да забременее, т.е. без нуждата да се обвързва официално с тях, а мъжът можеше да си осигури задоволяване на половия нагон, без да се замисля за биологическо обвързване.
Началото на демографския срив в индустриалния свят обаче беше поставено още преди това с... въвеждането на пенсионното осигуряване. В миналото единственото капиталовложение за старини на земеделеца е бил големият брой синове в семейството, които да поемат изхранването на възрастните си родители. И колкото повече, толкова по-добър „пенсионен фонд". По същото време индустриалната революция отмени и ролята на жената за оцеляването с нуждата от набавяне на храна и изработване на дрехи и съдове. Освободена от това задължение, жената се насочи към доскорошните „мъжки" сфери на обществото.
Оплождането ин витро доведе нещата до нова фаза – вече може да бъде подсигурен и инстинктът за продължаване на рода. Богатата застаряваща дама ще задоволи поредната си прищявка, или бидейки вече баба, ще си направи дете много след отредената є детеродна възраст. От друга страна, изкуственото оплождане свали и отговорността от мъжа, която той така или иначе вече трудно може да понесе. Защото легендата, че размерът няма значение, се лансира от тези, които нямат размери. И тук отново се включиха техническите хитрини: вакуумни устройства, джобни помпи, пристягащи пръстени, интравенозни инжекции, пенис-протезиране и най-накрая - химическите стимуланти, чийто символ е виаграта. В тези случаи жените отново са облагодетелствани, защото… могат да симулират оргазъм. Симулацията се налага и от силиконовите подплънки на бюстовете, които въпреки налаганото мнение убиват чувствеността на тази важна ерогенна зона. (Макар че това е по-малката беда – тези торбички ще създадат големи главоболия на археолозите, когато разкопават некрополите след столетия, а ние все пак трябва да мислим за бъдещето.)
ПЪЛНА СВОБОДА!
И така, мъжете и жените са свободни. Изживяването на новата свобода се разбира като стремеж към уеднаквяване на различията и криворазбрано желание за формиране на третия пол. Малцина си спомнят обаче, че една от целите на израелските кибуци през 50-те години на миналия век беше постигането на пълно равноправие между половете. За целта нямаше специализация на дейностите, жените се обличаха като мъже, гримът беше забранен, а децата бяха поверени на възпитатели в специални домове. Това възможно най-неутрално възпитание по отношение на половете не даде резултат. Проучването след десетилетия показа, че вместо за равноправие израелските жени са се борили за правото да отглеждат децата си.
Още по-малобройни са тези, които знаят, че един от първите лозунги на победилата съветска власт в Русия (до 1918 г.) е бил „жените да станат общи" и „край на семейството". Може би тези опити в миналото са били изпреварили времето си. Но „мачо" и възкосматите български „гларуси" слязоха от сцената. На рекламите се възкачи метросексуалният епилиран мъж, а под алибито на сексизма деловата жена амазонка се опитва да управлява деня.
Цената е безмерна - самота в безумно пренаселения свят. Защото първичният хермафродитизъм на човека е бил разбиран не като липса на половост, а като неистов стремеж към изгубената половинка от загубения рай.
TrafficNews.bg