Любовта може да ни накара да изпитаме много контрастни чувства, които често са твърде сложни, за да се изразят с думи. Точно тук „биологията на любовта“ може да ни помогне да разберем защо се чувстваме по начина, по който се чувстваме. Американският антрополог и изследовател в областта на романтичните отношения, Хелън Фишър, излезе с интересна теория, базирана на убеждението, че не всяка любов се преживява еднакво и че романтичната любов може да бъде разделена на три различни вида. Любовта винаги е интригуваща тема за нас, така че решихме да ви запознаем с характеристиките на всеки тип любов.

 

1. Увлечение

 Учените, в това число и Фишър, са изследвали невробиологичните и когнитивните процеси, лежащи в основата на привличането и любовта, и са започнали да идентифицират различни чувства, които се появяват на различни етапи от романтичните взаимоотношения, от които похотта и увлечението са първите. Подобно на похотта, увлечението идва от така наречения рептилоидния мозък и е основно и първично чувство. Рептилоидният мозък, най-старият от трите, контролира жизнените функции на тялото като сърдечен ритъм, дишане, телесна температура и баланс. Нашият рептилоиден мозък включва основните структури, открити в мозъка на влечугото: мозъчния ствол и малкия мозък.

Еуфорията на увелечението

Увлечението е усещане, с което повечето от нас могат лесно да се идентифицират – желанието за интимност с човек, за когото почти не знаем нищо. То е непосредствено и се основава на физическите и поведенческите елементи на привличането. В етапа на увлечение хипоталамусът на мозъка играе важна роля, стимулирайки производството на половите хормони естроген и тестостерон. Ето защо тази фаза обикновено е белязана от усещане за новост и еуфория. Приливът на хормони също може да ни накара да се чувстваме ирационално развълнувани и обсебващи. Чувствата на този етап могат да се променят непрекъснато и понякога избледняват също толкова бързо, колкото са се появили, но етапът на увлечението може да бъде и стъпка към дълготрайна, зряла интимност.

 

2. Страст

Страстта или емоционалната връзка между двама души произлиза от т.нар. мозъка на бозайниците. Мозъкът ни прелива от допамин и норепинефрин, което ни кара да се чувстваме сякаш сме „поразени“ един от друг. Хората в този етап на любовта се гледат в очите, искат да прекарат всеки момент от събуждането заедно, да стоят заедно до 5 часа сутринта, разговаряйки... Тези емоции ни правят енергични и еуфорични, което понякога води до безсъние и намален апетит. Страстта включва високо ниво на емоционална химия, поради което има силата да попречи на логическите разсъждения на човек.

Заслепени от страст  

Заслепени от страст, ние се увличаме и проектираме въображаемо бъдеще на връзката, което не винаги се сбъдва. Според науката сериозен тест за бъдещето на връзката и съвместимостта на двойката обикновено се случва след прекарване на 6-12 месеца заедно. Страстта понякога може да избледнее в резултат на липса на нещо ново, но някои двойки успяват да поддържат искрата жива в продължение на десетилетия.

Зряла страст?  

Когато любовта става по-зряла, различни части на мозъка се активират. Някои двойки твърдят, че са лудо влюбени дори след години заедно. В едно от проучванията си Фишър открива, че някои двойки на средна възраст показват почти същата мозъчна активност като младите гаджета. Всъщност, с едно изключение: при дългогодишните влюбени областите на мозъка, свързани с тревожност, вече не са активни, а вместо това се активират области, свързани със спокойствието.

 

3. Привързаност  

Ангажираност или привързаност настъпва, когато страстта продължава достатъчно дълго, за да стане безусловна. Привързаността е един от най-важните фактори в дългосрочните взаимоотношения. Докато влюбеността и страстта доминират в романтичните отношения, привързаността играе важна роля във връзката между родители и бебета, приятелствата и много други форми на интимност. Двата основни хормона, освободени на този етап, са окситоцин и вазопресин. Ако има дългосрочна съвместимост между хората и ако страстта продължава дълго време, двойката продължава да споделя нови житейски преживявания заедно за неопределено време и възниква обвързване.

Заедно и в трудностите  

От друга страна, някои двойки не могат да преминат етапи едно и две. Връзката обикновено е приемана за перфектна, докато не се случи нещо негативно: загуба на работа, здравословни проблеми, досадни навици и т.н. Привързаността изисква хората да приемат и обичат у другия човек недостатъците, колкото и техните положителни черти. Учените са доказали, че при двойки, които достигнат това ниво на обвързаност, сетивата на всеки човек за самия себе си всъщност се сливат с тези на другия човек.