Жената, за чиято глава е обявена награда от 25 000 паунда за това, че се посочила за изчезналото преди години момиченце - Маделин Маккан, заяви, че "никога не е искала да нарани никого".
Джулия Ванделт, 22-годишна жена от Полша, публикува в социалните медии, че е мислела, че е Маделин, поради приликата във външния им вид. Тя се подложила на ДНК тест, за да разбере повече за самоличността си, и след седмици чакане през април миналата година резултатите се върнали и показали, че не е тя.
Всъщност резултатите от ДНК теста показват, че тя е от Полша, а има и литовско и румънско наследство. Маделин изчезва през 2007 г. на тригодишна възраст, докато е на почивка със семейството си в Португалия. Оттогава детективите са похарчили милиони, за да разберат какво се е случило с момиченцето.
Твърдението на Джулия, че може да е била Маделин, предизвиква медийна буря, а много хора я упрекват, че е предположила това и е причинила още повече болка на семейството. Говори се, че един човек дори е обявил награда за главата на Джулия - и е предложил 30 000 евро (25 700 паунда) като възнаграждение.
Сега Джулия участва в подкаст поредицата на BBC Radio 4 "Защо ме мразиш? В разговор с телевизионния канал тя се извини за това, че се е замесила в един от най-известните случаи на изчезнали хора в света.
Миналата година Джулия създава акаунт в Инстаграм, наречен "Iammaddeleinemccan", в опит да потвърди дали тя е изчезналото момиче. "Никога не съм искала да нараня никого - включително и семейството", казва тя пред Би Би Си, "наистина исках да разбера коя съм".
Джулия заяви, че ако можеше да се върне назад във времето, никога не би направила този акаунт. "Никога не бих влязла в социалните мрежи. Това може да те унищожи", каза тя. Тя събра милион последователи, но известността в социалните мрежи донесе и критики и обиди.
"Знаех, че ще има хора, които няма да ми вярват или ще ме мразят, но не очаквах, че ще получавам смъртни заплахи, например. Това беше нещо, което не разбирам. Хората знаеха, че съм била малтретирана и всички знаеха, че се занимавам с депресия", казва Джулия. "Опитвах се да бъда силна, дори когато хората ми казваха "трябва да умреш". Трябва да бъдеш изнасилена. Трябва да бъдеш убита. Трябва да бъдеш убита. Не трябва да съществуваш в този свят. Ти си к***а."
Тя заяви, че по онова време е смятала, че има право да се пита коя е, и е вярвала, че може да помогне на семейство Маккан да намерят детето си. Джулия твърди, че случилото се корени в травматичното ѝ детство, което отчасти се дължи на изолацията в училище.
На около 20-годишна възраст тя посещава терапия и започва да осъзнава, че спомените ѝ от детството са откъслечни. Разочарована от мълчанието на семейството си, Джулия се обръща към интернет за отговори и започва да търси информация в уебсайтовете за изчезнали лица и открива случая на Маделин. Тя казва, че никога преди това не е чувала за изчезването ѝ и че то не е било основна новина в Полша.
Джулия е убедена, че семейството ѝ може и да не е нейно. И Джулия, и Маделин имат колобома на ириса - рядка аномалия на окото, която може да направи зеницата да изглежда с формата на дупчица.
Джулия се свързва с полицията в Полша и Обединеното кралство. "Обаждах им се толкова много пъти и им се обаждах и казвах едни и същи неща всеки ден, като много пъти. Но никой не се отнасяше сериозно към мен", казва тя. Въпреки че е била пребита, Джулия продължава да публикува, за да разбере "истината" за това откъде е дошла.