Когато Владимир Путин нахлу в Украйна, той обеща на руснаците, че ще „го направят отново“ – препратка към триумфалната победа на Съветския съюз над нацистка Германия. Днес обаче реалността е коренно различна: войната, която трябваше да приключи за три дни, вече продължава по-дълго от 1418-те дни, които СССР прекара в борба срещу нацистката агресия, пише POLITICO. Руският президент се оказва неспособен да защити ключовите си съюзници от неочаквано войнствения американски президент Доналд Тръмп.

Мрежата от съюзници се разплита

Докато Москва затъва в изтощителна война, глобалната мрежа от партньори, която Путин гради в продължение на две десетилетия, изглежда се разпада. Кремъл вече загуби позиции в Близкия изток след колапса на правителството на Башар ал-Асад в Сирия в края на 2024 г.. Позорът за Москва се пренесе и в Южна Америка, където по-рано този месец САЩ заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро – същият, който миналата година гордо стоеше до Путин на парада за Деня на победата. Дори руски танкер, плаващ под националния флаг, бе конфискуван от американските сили, без Кремъл да успее да реагира.

„Краят на една епоха“

Вътре в Русия критиките започват да се прокрадват дори сред най-големите поддръжници на инвазията. Провоенният блогър Максим Калашников коментира горчиво: „Цяла една епоха приключва“. Според него руските власти са инвестирали твърде много в имиджа на велика сила, вместо в реални стъпки за постигането на този статут, а обещанието „можем да го направим отново“ се е провалило.

Цената на този провал е огромна: Близо 1,1 милиона руски жертви до момента, над 600 000 руски граждани в района на Белгород останаха без ток след украински удари, растящо недоволство у дома поради разрушенията и икономическия натиск.

Иран и илюзията за подкрепа

Въпреки че наскоро Москва достави бронирани машини „Спартак“ и хеликоптери на Техеран, за да помогне за потушаването на протестите, експертите са скептични. Никита Смагин, специалист по отношенията Русия-Иран, отбелязва, че иранците нямат илюзии: ако ситуацията стане критична, Русия просто ще се отдръпне, както направи със Сирия.

Бившият руски дипломат Борис Бондарев е още по-категоричен: „Нито Венецуела, нито Иран са част от някаква руска империя“. Той обяснява, че тези съюзи са били по-скоро пропагандна фикция, целяща да покаже, че Русия не е изолирана след инвазията в Украйна. Между двете държави дори няма клауза за взаимна отбрана, а отношенията им са белязани от „сериозно недоверие“.

Отчаян опит за демонстрация на сила

Въпреки униженията на международната сцена, анализаторите предупреждават да не се очаква смекчаване на руската позиция. Напротив, Путин вероятно ще се опита да демонстрира доминация там, където все още може – в Украйна. Изстрелването на хиперзвуковата ракета „Орешник“ миналата седмица е ясен знак за това. Както посочва Бондарев: „Дори и да е слаб, Кремъл ще се стреми да покаже, че е силен“.

За мнозина обаче става ясно, че „стратегическото партньорство“ на Русия е само брак по сметка между държави, които просто нямат други варианти.