В безпрецедентно интервю за „Ню Йорк Таймс“, американският президент Доналд Тръмп разтърси основите на международния ред, заявявайки, че САЩ може да бъдат изправени пред избор между контрола над Гренландия и запазването на алианса НАТО. На въпрос дали придобиването на самоуправляващата се датска територия е по-важно от 76-годишния военен съюз, Тръмп призна, че администрацията му може да се наложи да избира между двете,.

„Психологическа необходимост“ пред международните договори

Тръмп аргументира амбицията си за Гренландия не чрез икономически или стратегически показатели, а като въпрос на личен успех. Той заяви, че притежаването на територията е „психологически необходимо за успеха“. Според него собствеността дава предимства и елементи, които не могат да бъдат постигнати чрез договори или наеми.

В същото време президентът демонстрира пълно пренебрежение към установените глобални норми. „Нямам нужда от международното право“, заяви той, допълвайки, че единствените ограничения, които признава, са неговата собствена съвест, морал и ум.

Европа в шок: Краят на сигурността след Втората световна война

Реакциите от европейските съюзници бяха светкавични и остро критични:

Премиерът на Дания Мете Фредериксен предупреди, че всяка военна агресия срещу Гренландия би означавала незабавен край на НАТО и на сигурността, установена след края на Втората световна война.

Френският президент Еманюел Макрон обвини Вашингтон, че прогресивно се отвръща от съюзниците си и се освобождава от международните правила, които някога е насърчавал.

Съмнения в колективната отбрана

Напрежението се засилва и от нарастващия скептицизъм на Тръмп към самия механизъм на НАТО. В социалната мрежа „Truth Social“ той изрази публично съмнение, че алиансът би се притекъл на помощ на Вашингтон при криза, въпреки че добави, че САЩ ще продължат да подкрепят своите съюзници.

Тази ситуация може да се оприличи на разрушаването на основите на една сграда, за да се построи нова тераса с гледка – докато президентът Тръмп търси психологическото удовлетворение от „собствеността“ върху Гренландия, той рискува да срути цялата конструкция на международната сигурност, която е пазила мира в продължение на десетилетия.