Според ново изследване на учените от Кеймбридж юношеството продължава до 32 години.

Новото проучване ни дава възможност да се чувстваме значително по-млади. Причината - според учените, развитието ни не преминава плавно, а в пет ясно разграничени фази, всяка с ключов пиков момент в живота.

Според анализа на близо 4 хиляди мозъчни сканирания, повратните възрасти са 9, 32, 66 и 83 години.

Първата фаза е детството, от раждането до 9-годишна възраст. Тогава мозъкът расте бурно, но в същото време и скъсява излишните връзки между клетките, които са се образували в ранните ни години.

След това, и тук идва най-голямата изненада - започва най-дългата фаза, юношеството. Тя не продължава до края на тийнейджърските години, както се смяташе досега, а чак до 32-годишна възраст. Именно в този период мозъкът става по-ефективен от всякога, но е и най-уязвим за развитие на психични разстройства.

След „дългото тийнейджърство“ до 32 г. започва зрелостта, период на относителна стабилност, който трае докато не стигнем приблизително 66 години. Тук мозъчната ефективност постепенно започва да се понижава, но без резки промени.

На 66 навлизаме в ранното стареене. Според учените мозъкът вече работи като отделни, по-самостоятелни „модули“, а не като единно цяло. Това е и периодът, в който рисковете от деменция и високо кръвно налягане започват да се проявяват по-често.

След 83 години настъпва късното стареене, когато мозъкът минава през още по-изразени промени.

Изследователите подчертават, че тези възрасти не са абсолютно точни за всички хора, но са поразително консистентни в огромната група участници.

Новите открития могат да променят начина, по който разбираме психичното здраве, ученето и процесите на стареене, и да помогнат в разработването на по-точни терапии за психични заболявания.