Тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността може и да изглеждаше по-спокойна от миналогодишната, но зад фасадата от дипломатическа любезност се крие една горчива истина: доверието между Европа и САЩ е безвъзвратно загубено. Макар американските лидери да обещаха сътрудничество, пукнатините в трансатлантическия съюз стават все по-дълбоки, а старият световен ред, който ни свързваше десетилетия наред, практически се разпадна, пише Politico.

Край на споделените ценности?

Новият държавен секретар на САЩ Марко Рубио се опита да смекчи тона, заявявайки пред облекчените лидери в Мюнхен: „Ние принадлежим един към друг”. Въпреки това, неговият апел бе формулиран не чрез общите демократични ценности и върховенството на закона, а чрез риторика за „кръв и почва”, позната от поддръжниците на движението MAGA (Да направим Америка велика отново). Рубио заложи на споделената история, християнската вяра и произхода — аргументи, които оставят европейските партньори несигурни в бъдещето.

Настроенията в кулоарите на конференцията бяха далеч по-мрачни. Дипломати и служители сравниха отношенията със САЩ с „токсична връзка”, в която насилникът се колебае между насилие и сладки приказки. Американският сенатор Рубен Галего дори призна: „Чувствам се като токсичния приятел в момента... а Европа просто иска да бъдем по-добри”.

„Случаят Гренландия” и заплахата за НАТО

Един от най-големите трусове в отношенията бе предизвикан от настояването на Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия — датска територия. Докато някои американски политици се опитват да омаловажат въпроса, Дания реагира остро. Премиерът Мете Фредериксен предупреди, че ако една държава от НАТО атакува друга, това ще означава край на алианса: „Тогава играта приключва”.

В същото време помощта за Украйна е сведена до минимум, а Европа се чувства изтласкана на заден план в приоритетите на Вашингтон, след Китай и Западното полукълбо.

Европа поема по нов път: Ядрен щит и собствена армия

Осъзнавайки, че „американският чадър” вече не е сигурен, европейските лидери започват да търсят алтернативи за дългосрочната си защита. Вече се водят „дискретни разговори” между Франция, Германия и Швеция за това как френският ядрен арсенал може да допринесе за сигурността на целия континент. Полша, чрез своя президент Карол Навроцки, дори обяви, че разработването на собствени ядрени оръжия е пътят за отблъскване на руската агресия.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и комисарят по отбраната Андрюс Кубилюс вече лансират идеи за:

  • Европейски пакт за обща отбрана;
  • Сили за бързо реагиране от 100 000 души, които да заменят американските войници, ако те бъдат изтеглени от континента;
  • Рекордно увеличаване на разходите за отбрана, но с фокус върху европейската военна индустрия, за да се намали зависимостта от външни фактори, включително САЩ.

Заключение: Пътят назад е невъзможен

Европейските политици вече нямат илюзии. Въпреки че някои лидери като Киър Стармър и Марк Рюте се опитват да поддържат оптимизъм, общото усещане е за необратима промяна. Един от изпълнителните директори в Мюнхен отбеляза, че ще бъде нужно „цяло поколение”, за да се възстанови загубеното доверие.

Както обобщи френският заместник-министър на отбраната Алис Руфо: „Връзката никога няма да бъде същата. Промяната започна отдавна”. Европа се готви за свят, в който трябва да разчита преди всичко на себе си.