Той е Мехран Карими Нассери. Роден е в Иран през 1942 година. През 1973 г. заминава за Великобритания, където завършва висшето си образование. Решава да се завърне в родината си през 1976 г., но това се оказва грешка.

По това време в Иран се провеждат поредица от протестни шествия срещу действащия монарх шах Мохамед Реза Пахлави.

Мехран се завръща в родината си по време на Иранската революция. Решава да се включи в демонстрациите, а това му коства спокойния живот.

Прокуден е от Иран и остава без гражданство. Затова решава да търси убежище другаде.

Мехрам получава статут на бежанец в Белгия, а по-късно решава да кандидатства за гражданство във Великобритания. Заминава за Лондон с полет през Франция през 1988 г., но по време на пътуването губи документите си. Куфарът му също е откраднат.

Британските власти не могат да го пуснат в страната и така иранецът без гражданство е върнат на летище "Шарл дьо Гол" в Париж, където е арестуван, макар че е пристигнал в страната напълно легално - пренасочен от британските власти. Затова малко по-късно е пуснат.

Как се е придвижил от британското до френското летище остава под въпрос. Вероятно става въпрос за грешка на летището в Париж. Грешка, заради която Мехрам живее на терминала в продължение на... 18 години.

Мехрам нямал никакви документи - основната причина да бъде върнат обратно от Великобритания във Франция. Заради това обаче не можел да бъде пуснат и в страната. В подобни ситуации обикновено пътникът се изпраща обратно в родината си. Имало обаче една малка подробност - Мехрам нямал родина. Единственото място, на което можел да остане, бил терминалът на летище "Шарл дьо Гол". Мехрам бил закотвен на "Излитащи" от 1988 г. до 2006 г.

Мъжът без гражданство е завъртян от машината на бюрокрацията. До 1992 г. френският съд е непреклонен - Мехрам Нассери не може да бъде прокуден от летище "Шарл дьо Гол", защото е стигнал там напълно легално. Това обаче не било достатъчно да получи разрешение за пребиваване на територията на страната.

По време на 18-годишния си престой на територията на летището Мехрам все пак опитал да получи нови документи от Белгия. Изисквало се, обаче, бежанецът да отиде лично до там, а това просто нямало как да се случи. Освен това, според законодателството на страната, ако бежанец доброволно напусне страната, той нямал право да се върне обратно в нея.

Колелото на бюрокрацията се завъртяло още веднъж. През 1995 г. юристи от Белгия решили да преобърнат закона с краката нагоре и да намерят вариант, в който Мехрам да получи своето разрешение да пътува. Можел да се върне обратно, но само ако се съгласи да живее там под зоркото око на специално назначен социален работник.

Мехрам имал други планове за себе си и за своя живот. Искал да влезе във Великобритания и затова отказал предложената възможност. Предпочел да продължи да живее на летището във Франция, докато не получи онова, което иска в действителност.

Превърнал терминалът в свой собствен дом. Сприятелил се с персонала, който шеговито започнал да го нарича сър Алфред.

Летището имало всичко необходимо - баня, храна, дори лекар. Сър Алфред не губи времето си, докато живее на терминала. През 2004 година издава своята автобиографична книга, в която разказва своята история.

Престоят му приключил след 18 години. През юли 2006 Мехрам е откаран в болница, където прекарва няколко месеца. След това попада под наблюдението на Червения кръст в страната и за няколко седмици е настанен в хотел, близо до летището. От 2008 г. е настанен в приют в Париж, където живее и до днес.

Историята на Мехрам прилича много на онази на Виктор Наворски - героят от филма "Терминалът" с Том Ханкс, който идва от измислената страна Кракозия, говори на български и е закотвен на летището, защото остава без гражданство, след като в държавата му избухва гражданска война.

Приликата не е никак случайна. Именно Мехрам е вдъхновението на Спилбърг, който решава да разкаже историята му през обектива на камерата.

Компанията DreamWork плаща 250 000 долара на Мехрам, за да избегнат бъдещи съдебни пререкания, макар че сценарият на филма да не покрива изцяло историята на сър Алфред, тъй като и книгата, и филма излизат в една и съща година - 2004.

Превод и редакция: TrafficNews