Един от най-големите визионери в съвременната литература, Дан Симънс, е починал на 77-годишна възраст.  Авторът, чието име стана синоним на епичност и философска дълбочина, е издъхнал вследствие на инсулт. Новината разтърси милионите му почитатели по целия свят, за които Симънс не беше просто писател, а архитект на цели светове.

 Преди да се превърне в литературна икона през 80-те години на миналия век, Симънс е работил в сферата на началното образование. Неговият изключителен талант му позволява да създаде богато портфолио от над три десетилетия творчество, обхващащо жанрове като хорър, историческа фикция и научна фантастика.

Често в книгите му тези граници се размиват, създавайки уникален стил, който малцина могат да имитират. Безспорно неговият най-голям принос към световната съкровищница е сагата „Хиперион“ (Hyperion Cantos). Публикуван за първи път през 1989 г., романът е поставен в далечното бъдеще, където човечеството е заселило стотици планети.

Структурата на книгата е вдъхновена от „Кентърбърийски разкази“ на Чосър и проследява съдбите на седем герои, отправили се на поклонение към мистичните Гробници на времето. Там те трябва да се изправят срещу Шрайка – легендарно, ужасяващо и променящо времето същество. Всяка от историите на героите е разказана в различен поджанр – от трагедия и политически трилър до военна фантастика.

Въпреки че „Хиперион“ често е класифициран като „твърда“ научна фантастика, не може да не се подчертае неговата невероятна емоционална сила. Епизоди като „Разказът на учения“, описващ съдбата на Сол Уейнтро и неговата дъщеря Рахил, остават в историята като едни от най-трогателните страници, писани някога. Симънс успява да съчетае мащабни идеи за религията, като западащия католицизъм и мистериозните кръстоформи, с чисто човешки драми. Писател, който не предава читателите си в ера, в която много големи поредици остават недовършени (като тези на Джордж Р. Р. Мартин или Патрик Ротфус), Симънс беше известен със своята продуктивност.

Той завърши своя „Кантос“ с три продължения, които, макар и различни по стил, доведоха историята до удовлетворяващ и мащабен финал. Освен с фантастиката, той остави следа и с хорър шедьовъра „Терор“ – фикционален разказ за изгубената експедиция на Франклин в Арктика, който също се превърна в любим на критиката и публиката. Литературният свят губи гигант и велик разказвач, притежаващ дарба за мрачни обрати и ярки персонажи.

Дан Симънс не просто пишеше книги; той създаваше идеи, които помагаха на читателите да оформят своя мироглед. Днес феновете му се надяват, че той е отпътувал към своя небесен рай с някой от своите величествени „дървесни кораби“, оставяйки зад себе си наследство, което времето няма да заличи.