Джими Картър, 39-ят президент на САЩ и нобелов лауреат за мир е починал на 100-годишна възраст, предадоха световните агенции.

Неправителствената организация „Картър Център“, основана от самия президент, съобщи, че той е починал в дома си в град Плейнс, щата Джорджия, където прекарва по-голямата част от живота си заедно със съпругата си Розалин, която почина миналия ноември.

„Нашия създател, бившият президент Джими Картър, почина този следобед в Плейнс, Джорджия“, написа лаконично центърът в публикация в социалната мрежа „Екс“. 

„Баща ми беше герой, не само за мен, но и за всеки, който вярва в мира, човешките права и неегоистичната любов“, заяви Чип Картър, синът на 39-я президент на САЩ. „Моите братя, сестра и аз споделяхме с останалия свят тази обща вяра. Светът е нашето семейство, защото пътем той събираше хората заедно. Благодарим на всички, че почетоха неговата памет, продължавайки да изживяват тази споделена вяра“, допълни той, цитиран от Ройтерс. 

Асошиейтед прес напомня, че демократът  заемаше президентския пост между януари 1977 и януари 1981 година, след като победи предшественика си от Републиканската партия Джералд Форд на изборите през 1976 г. Четири години по-късно той беше решително победен от съперника си републиканец Роналд Рейгън, бивш актьор и губернатор на щата Калифорния. 

Картър живее най-дълго след края на мандата си в сравнение с който и да е друг американски президент. Междувременно той печели репутацията, че като бивш президент е по-добър, отколкото като настоящ – нещо, което самият той признава. 

Неговият единствен мандат е белязан от донеслите определена стабилност в Близкия изток споразумения от Кемп Дейвид от 1978 г.  между Израел и Египет. Същевременно управлението му е помрачено от икономически проблеми и Иранската заложническа криза.

39-ят президент на САЩ напуска поста си с ниска популярност, но работи енергично в течение на десетилетия по хуманитарни каузи. Той получава Нобелова награда за мир през 2002 г. като признание за неговите „неуморни усилия да намери мирни решения на международните конфликти, за да прокара демокрацията и човешките правила, да насърчи икономическо и социално развитие“.