На еднодневно официално посещение в Сараево днес пристига държавният глава на Ватикана и духовен водач на всички католици по света папа Франциск. Това е третото посещение в Босна и Херцеговина на глава на Римокатолическата църква след посещенията на блажения покоен папа Йоан Павел Втори, посетил Босна през 1997 и 2003 година, предаде БГНЕС.

Всички очаквания и неясноти, свързани с посещението на папата в Сараево биха могли да се обобщят във въпроса: При кого идва папа Франциск и какво послание носи визитата му? На този въпрос е имало и ще има много различни отговори и, разбира се, спекулации.

Оптимистите застъпват тезата, че посещението на папа Франциск в Сараево е символ на екуменизма и диалога между различните религии. Това са важни категории на нашето съвремие и ако диалогът не успее точно в БиХ, където смесено живеят католици, православни и мюсюлмани, то едва ли ще има успех и на други места по света. Тук трябва да се допълни и все още съществуващото разделение в босненско-херцеговското общество – резултат от войната в страната. Реалното състояние се допълва и от факта, че контактите между представителите на трите етноса – бошняци, сърби и хървати – на ежедневно битово ниво са все още относително редки и много внимателни. Войната е разрушила и отношенията между отделните религии и във всякакъв случай едно от посланията на папа Франциск ще бъде трите народа да продължат да живеят в мир. Мирът не е всичко, но без него нищо не съществува.

Умерените оптимисти смятат, че ролята на верските лидери е важна, но не е ключова. Най-важна е дейността на местните политически лидери, тъй като те разполагат с всички налични механизми – армия, полиция, медии и финансови средства. Но всеки един гражданин на БиХ носи определена отговорност – в семейството си, сред съседите си с цел ситуацията да продължи да се подобрява и не се стигне отново до етническо и/или религиозно напрежение.

Песимистите вече са сигурни, че посещението на папата ще създаде напрежение в Босна и Херцеговина. Католическите кардинали ще трябва открито да обяснят на главата на Римокатолическата църква какво е положението в страната, особено когато става въпрос за бедността и Църквата и отношението на клира към бедните. А той без съмнение, добре запознат с усърдието на католическите авторитети да възвърнат национализираното църковно имущество ще потърси и видимо знаци на обета за бедност на клира. И ще го направи, защото знае, че в БиХ има две несъвместими неща – босненско-херцеговските католически кардинали и обета им за бедност...

Но изглежда, че папа Франциск ще търси и още нещо, което той вече обяви заедно с намерението да посети Сараево. А то е "посещението при добри и мили хора, окуражаването на вярващите – католици, които са почти 15% от населението в БиХ, които трябва да знаят, че Католическата църква безрезервно ги подкрепя". Няма съмнение, че това е съвсем ясна поръка към католическото свещенство да престане с кокетирането си с хърватския политически елит, който недвусмислено омаловажава отношението на вярващите към Босна и Херцеговина. Също така папата със сигурност таи в себе си надеждата, че в БиХ все още съществуват кълновете на Доброто, те не са безвъзвратно унищожени от войната и е необходимо само един подтик, за да могат отново да покълнат и дават своите плодове. Наред с това папата е твърдо убеден, че диалогът между религиите може отново да бъде възроден, както и приятелските отношения между представителите на трите народа.

Един от най-известните съвременни ислямски философи и теоретици в Босна и Херцеговина Джемалудин Латич оценява, че посещението на папата в Босна има религиозно, но също така и много важно политическо значение. За съжаление на Запад БиХ все още си остава "maybe" държава или държава в относителния смисъл на думата. Западът все още не е наясно какво трябва да прави с Босна – първо поради относителното мнозинство на мюсюлманите на територията й и второ – поради пресичането на различни глобални интереси – тези на САЩ, ЕС, Ватикана, Турция, Русия... Ето защо като европейски мюсюлмани не може да не следим с най-голямо внимание какво ще ни донесе посещението на папа Франциск. БиХ с повече от два милиона мюсюлмани има своята специфична тежест за Изтока, доминиран от исляма и християнския Запад. По времето, когато тези отношения са в най-голямата си стагнация от 50 години насам визитата на папата би могла (а искрено се надявам, че това ще се случи) да внесе поне малко доза разведряване в тези отношения.

Не е ясно как е възможно да се води диалог между две отделни религии или две и повече религиозни общности, а дори и между католиците и мюсюлманите, когато самият папски Конклав обръща внимание на факта, че започването на диалог с не-християните не означава синкретизъм на религиозни истини. Католическата църква отворено е заговорник за отворени отношения само с християнските религиозни общности, а в политиката се към "източното християнство" или православието се позовава като към "дишането с двете крила на общия бял дроб". А къде е мястото на мюсюлманите?

Очакваме папа Франциск да излезе от рамките на екуменизма и по същия начин да се обърне и към исляма и мюсюлманите (и към юдаизма и евреите, ако те биха желали това). Но, генерално всичко е една илюзия – няма диалог по "религиозни въпроси", преди всичко трябва да разговаряме на политически теми и общите проблеми да решаваме заедно като вярващи християни и мюсюлмани. Пример в това отношение е нашият идентитет в Европа и европейската история. Очакваме от папата да се обърне и към нас, автохтонните европейски мюсюлмани, които живеят в тази страна като към бошняци, а нашият език да спомене като бошняшки... Очакваме от него да не гледа на бошняците като на верска общност, а като на народ с богата и автентична култура и история; категорично да се разграничи от православно – католическия (сръбско – хърватския) сецесионизъм, който единствено ще доведе до разбиването на Босна и Херцеговина като държава, а с това и претопяването на бошняшкия етнос на целия Балкански полуостров; очакваме тук, в Сараево, да даде ясен сигнал, че ЕС ще има конституция с гаранции за равнопоставеност на всички свои граждани, независимо дали са мюсюлмани, католици, протестанти, православни, евреи или атеисти, а Европа да бъде дом на монотеистични религии и народи, които са градили, градят и ще градят общото си европейско бъдеще.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg