В Париж голямото очакване приключи. Една мечта на 60 години най-после се сбъдна. Триумфалната арка е опакована и така идеята на българина Христо Явашев-Кристо най-после видя бял свят. Макар и година след неговата смърт. 

Днес е голямото откриване за широката публика на опакованата Триумфална арка, така както Кристо си я е представял и рисувал. Монументът ще остане така опакован до 3 октомври. Специално за повода кръговото движение около Триумфалната арка ще се превърне в пешеходна зона. 

Днес още от сутринта започнаха да се струпват посетители, които да видят изкуството по проект на Кристо. 

„Постоянно се усеща отсъствието на Кристо. Много ме питат кои са най-големите препятствия за проекта. Аз винаги отговарям, че първото голямо препятствие е, че все пак Триумфалната арка е национален монумент и трябва много да се внимава като се работи, с всичките неща… И то не е само национален монумент, а е нациаоналният монумент. Това е първото сложно нещо. Второто е, че терасата за публиката винаги остава отворена за публиката. Не сме я затваряли“, каза шефът на проекта за опаковането Владимир Явашев пред bTV в Париж.

Той казва, че най-голямото препятствие пред проекта е, че самият Кристо не е там. 

Процесът беше малко по-дълъг и сложен. Всъщност, оригиналната идея за Арката е от 1961 година. След като бяга от България, Христо е живял в Париж между 1958 и 1964та година, а от 1961 година той има много идеи за монументи, сгради, паметници. И една от тези идеи е Триумфалната арка. Тя не е била предложена на никого тази идея. Просто е останала някъде с един фотомонтаж, който той е направил“, обяснява Владимир Явашев. 

През 2017 година Франция предлага на Кристо да направи някаква акция с музея или около музея Жорж Помпиду в Париж. Намесва се лично директорът. „Христо каза не. Единственото нещо, което аз искам да направя, е Арката в Париж. И те тогава предложиха идеята на Филип Балавал, който е президентът на Центъра за национални монументи. Той много я хареса. Той я предложи на Макрон. И Макрон я хареса като идеята и така се случи всичко“, спомня си Явашев.

 „От 1961 година са се променили много неща. Той е само като концепция, въобще не е изчистено нищо. Даже има един фотомонтаж, в който Христо е снимал един от неговите пакети и е направен като фотомонтаж върху Арката. Така нито пропорциите са същите, няма нищо общо като визия. Освен, че Арката е опакована. Но визуално е много по-различно. После от 80-те години прави един колаж, който е много сходен. Само цветът е малко по-различен. Христо по принцип в началото, преди да му се кристализира идеята, платът винаги е по-неутрален и после вече с проекта идва каквъв цвят ще е и т.н. И първите картини на „Чадърите“ са много по-прости и схематични, както и на „Бягащата ограда“, както и на „Вратите“ в „Сентръл парк“, обяснява Явашев.

 Откриването на опакованата Триумфална арка премина без слова и церемонии, но около един милион души ще могат да получат парче от плата, с който е опакована. 

Преди Кристо да почине той е обсъдил с Владо Явашев реализацията на още един проект – пирамидата в Абу Даби. След този проект обаче други няма да има.