Кризата във Венецуела започна да придобива мащаби, които засягат и съседите й. Жителите на най- големия остров на страната Тринидад и Тобаго са чести жертви на венецуелски пирати. Най- малкото разстояние между страната на Мадуро и остров Тринидад е едва 20 километра, което прави рибарите от острова чести жертви на пиратството.

Всичко започва когато Уго Чавес национализира рибната промишленост на Венецуела, тогава много рибари в страната му се оказват без поминък. Това, което прави нещата съвсем непоносими е хиперинфлацията, която настъпва при управлението на Мадуро. Хората намират единствен изход в това да започнат да се занимават с отвличания, рекет и контрабанда на наркотици и оръжие. Жертви стават съседите им.

Британски журналист, правещ репортаж за остров Тринидад, забелязва, че рибарските лодки са с мощни двигатели – около 200 конски сили, въпреки че за риболов са предостатъчни и двигатели с около 70. Местните жители му разказват, че само по този начин имат някакъв шанс да избягат от венецуелските пирати. Също така лодките нямат лампи за нощен риболов.

Местният рибар Джери Падарат разказва на журналиста, че за последните години около петдесет жители на селото му са били жертви на пиратство.

Набези извършва и Венецуелската брегова охрана, която обикновено обвинява рибарите от Тринидад, че са навлезли в териториалните води на Венецуела и ако не платят глоба, или подкуп ще бъдат арестувани.

Ситуацията често се сравнява с положението в Сомалия, с тази разлика, че жертви на африканците са основно големи товарни кораби, а в Латинска Америка страдат обикновени рибари, които са също толкова бедни, колкото и пиратите.

Превод и редакция: Trafficnews.bg