Израелският премиер Бенямин Нетаняху отхвърли условия, представени от ислямисткото движение "Хамас" за край на войната, и ги определи като равносилни на това страната му да се "предаде".
"В замяна на освобождаване на заложниците ни "Хамас" иска край на войната, изтегляне на силите ни от Газа, освобождаване на убийци и изнасилвачи (палестинските затворници - бел. ред.), каза премиерът във видеообръщение. И "Хамас" да остане непокътната. Отхвърлям изцяло условията на чудовищата от "Хамас" да се предадем."
Той настоя, че няма да промени позицията си, докато е на власт, и че именно защото устоява на международния натиск, от години е възпрепятствано създаването на палестинска държава, която "щеше да е екзистенциална опасност за Израел".
Хиляди обаче протестираха в Тел Авив с искане за смяна на властта и договаряне на сделка за освобождаване на заложниците. Пратеникът на Белия дом Брет Макгърк междувременно се отправя към Египет и Катар в търсене на нова сделка. Над 130 от 240 заложници останаха и в ивицата и след първоначалното постигнато примирие, като израелската армия смята, че 25 от тях са загинали. Според "Уолстрийт джърнъл" САЩ, Египет и Катар притискат Израел и "Хамас" да приемат план за край на войната, освобождаване на заложниците и нормализиране със съседите.
Израелският премиер отново настоя, че страната му ще запази "контрола върху сигурността в целия район западно от Йордан", където са и Газа, и окупираният Западен бряг. Израелски и американски медии съобщиха за първия му разговор с американския президент Джо Байдън от 27 дни, за който се появиха разнопосочни коментари. Нетаняху отрече да е обсъждал с Байдън, че създаването на палестинска държава е възможно дори докато той е на власт.
"Хамас" междувременно усили психологическия натиск и заяви, че думите на Нетаняху обричат заложниците да не се върнат живи, а атаките си на 7 октомври нарече "необходима стъпка" за опълчване на "всички израелски конспирации срещу палестинския народ".
Задочната размяна на реплики бе осъществена в момент, когато ръководството на Европейския съюз се готви да представи план за решаване на конфликта, но и, според "Файненшъл таймс", призовава членките да наложат "последствия" на Израел, ако Нетаняху продължи да се противопоставя на създаването на палестинска държава.
Здравните власти в Газа, контролирани от "Хамас", твърдят, че над 25 хил. палестинци са убити в хода на бомбардировките и сухопътната офанзива на Израел, последвала терористичната атака на "Хамас" с 1200 жертви на 7 октомври. Над 62 хил. са ранени според тази информация. Израел не оспорва по принцип броя на загиналите, но посочва много над една трета от тях като свързани с "Хамас" и други воюващи в Газа групировки.
Погледите към Брюксел
Очаква се израелски и палестински представители да се включат днес в среща на външните министри на Европейския съюз. Акцент на срещата, белязана и от липсата на решение за помощ за Украйна (затова украинският външен министър Дмитро Кулеба ще се включи само по видеовръзка), ще бъде и евентуалната мисия на блока за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Червено море. Това става ден след публикации в ДПА, че такава военноморска мисия може да бъде изпратена от ЕС, но блокът няма да се присъедини към водената от САЩ кампания за нанасяне на удари по позициите на хутите.
Не се очаква първите дипломати на Израел и Палестинската власт, Израел Кац и Рияд ал Малики, да взаимодействат директно; те ще имат отделни срещи с 27-те си европейски колеги и отделни обръщения пред Съвета по външни работи. И двамата обаче ще чуят плана на ЕС за "деня след войната", който върховният представител на блока във външната политика Жозеп Борел ще представи на съвета. Очаква се, по информация до получили до него достъп, сред които е и агенция "Ройтерс", той да включва:
призив за прекратяване на огъня
връщане на заложниците
край на управлението на "Хамас" в Газа
роля на Палестинската власт в ивицата
създаване на "начална рамка" за израелско-палестински мир до една година с взаимни "гаранции за сигурност"
взаимно дипломатическо признаване.
В плана на Борел се призовава и за пълна нормализация между Израел и арабските държави.
Палестинска държава
На срещата ще бъдат и външните министри на Египет, Йордания и Саудитска Арабия, чието присъствие е нужно и предвид централната роля на страните им в организирането на "подготвителна мирна конференция". Поканени като организатори ще са и САЩ и ООН, а конференцията цели да даде тласък на плана и би се състояла дори ако Израел и палестинците откажат да участват, но би предполагала консултации с тях при всяка стъпка.
Проблемът пред Израел би бил, че европейският документ говори за нуждата от изпълнение на тези стъпки като част от пътя към палестинска държава - нещо, което не само Нетаняху, а и други политици в страната отхвърлят. Пред Борел пък има друго препятствие: разделенията в ЕС, извадени на показ от войната, не предполагат пълна подкрепа за плана му.
САЩ пък, макар да приемат призивите за създаване на палестинска държава, дълго отхвърляха прекратяване на огъня, като смятат (подобно на Израел), че то би облагодетелствало "Хамас".
Саудитският първи дипломат Фейсал бин Фархан Ал Сауд увери в неделя в интеррю за Си Ен Ен, че страната му не може да има отношения с Израел без решаване на палестинския въпрос.
"Това е единственият път, който би бил полезен за нас", отговори той, попитан дали е възможно нормализиране без път към стабилна палестинска държава, седмица след като вече направи подобни коментари в Давос. "Защото се нуждаем от стабилност, а стабилността ще дойде само с решаването на палестинския въпрос", допълни той.