Световният авиационен сектор е изправен пред безпрецедентна криза, провокирана от рязкото поскъпване на керосина в резултат на войната в Близкия изток. Конфликтът, описван като сблъсък на САЩ и Израел срещу Иран, доведе до шоково поскъпване на самолетното гориво – от нива 85-90 долара за барел преди началото на военните действия, цените се изстреляха до 150-200 долара през последните дни. Тъй като горивото съставлява до една четвърт от оперативните разходи на авиопревозвачите, секторът е принуден да предприеме драстични мерки, включващи масови анулирания на полети и значително повишаване на цените на самолетните билети.

Вълна от анулирани полети залива света

Много авиокомпании вече започнаха да съкращават графиците си, за да ограничат загубите. Новозеландската „Джетстар“ (Jetstar) обяви отмяната на 12% от полетите си през месец май, като засегнатите маршрути са основно между Оклънд и големи градове като Сидни, Брисбейн, Уелингтън и Крайстчърч. Компанията поднесе своите извинения, цитирайки скока в цените на горивата като основна причина за промените.

В Европа ситуацията е подобна. Скандинавският превозвач САС (SAS) планира да отмени 1000 полета през април, след като вече е анулирал стотици през март. От компанията предупреждават, че въпреки опитите за задържане на разходите, настоящата ситуация е „тежък удар“ за индустрията. В Азия „Виетнам Еърлайнс“ (Vietnam Airlines) спира над 25 вътрешни полета седмично, а авиокомпании в Мианма също съкращават услугите си поради недостиг или непосилни цени на керосина. Американският гигант „Юнайтед Еърлайнс“ (United Airlines) също обяви, че ще съкрати нерентабилните си маршрути през следващите шест месеца, подготвяйки се за цени на петрола над 100 долара до края на 2027 г..

Пътниците ще плащат цената на конфликта

За тези, които все пак ще летят, разходите ще бъдат значително по-високи. „Ер Франс-Ка Ел Ем“ (Air France-KLM) вече обяви увеличение от 50 евро (57 долара) за двупосочен билет в икономична класа за дълги разстояния. Подобни мерки предприеха и от „Еър Ню Зилънд“ (Air New Zealand), като увеличиха цените с до 90 новозеландски долара за дългите дестинации.

В Индия най-големият превозвач „ИндиГоу“ (IndiGo) въвежда специални такси за гориво, достигащи до 2300 рупии за полети до Европа. Подобни такси въвеждат и „Акаса еър“ (Akasa Air), „Катай Пасифик“ (Cathay Pacific) и „Хонконг Еърлайнс“, като при последните увеличението на таксите достига до 35,2%. Превозвачи от Тайланд, Австралия и Пакистан също коригират тарифите си с между 10 и 20 процента, за да компенсират нарастващия натиск върху разходите.

Финансови прогнози и стратегии за оцеляване

Икономическото влияние върху компаниите е опустошително. „Американ Еърлайнс“ очаква разходите ѝ за първото тримесечие на 2026 г. да нараснат с 400 милиона долара. „Юнайтед Еърлайнс“ предупреди, че при настоящите нива на петрола годишните разходи за гориво ще надвишат двойно печалбата от най-успешната година в историята на компанията. Гръцката „Ейджиън еърлайнс“ също прогнозира „значително влияние“ върху финансовите си резултати в началото на годината.

Въпреки кризата, някои компании успяват да запазят стабилност временно. Авиационната група Ай Ей Джи (IAG), собственик на „Бритиш еъруейз“, обяви, че няма да вдига цените веднага, тъй като е закупила големи количества керосин на фиксирани цени чрез хеджиране. „изиДжет“ обаче предупреждава, че потребителите ще усетят поскъпването в края на лятото, когато тези фиксирани договори изтекат.

Търсене на държавна помощ и крайни мерки

Някои държави и компании вече обмислят крайни решения. Във Виетнам националният превозвач поиска премахване на екологичния данък върху горивото, докато „Виетджет“ (Vietjet) предупреждава за потенциален недостиг на керосин. Във Филипините президентът на националните авиолинии Ричард Натал спомена, че държавата може да обмисли ограничаване на количеството гориво, което компаниите могат да купуват – мярка, която вече е въведена в други страни.

Индустрията остава в състояние на висока неопределеност, като бъдещите промени в разписанията и цените ще зависят пряко от продължителността на конфликта в Близкия изток и стабилността на енергийните пазари.