Бавно и много внимателно млади войници почистват прахта върху човешките останки. Прах, натрупала се през годините, която се опитва да прикрие една малко известна страница от ужасите на Холокоста. Страница, погребана в руините на една строителна площадка в западната част на Беларус.

В масовият гроб са открити парчта от дрехи, останки от обувки, в които някога, много отдавна, са танцували нечии крака. Много преди Втората световна война да избухне.

Гробът бил намерен на строителна площадка, планирана за градежа на луксозен жилищен блок. След ужасяващото откритие обаче на мястото вече работят специално обучени военни.

Изровени са останки от над 1000 евреи, убити в Брест по времето когато беларуският град е бил окупиран от Нацистка Германия. Повечето били на младежи. Имало и скелет на жена, която прегръщала друг скелет, много по-малък - на бебе.

"Стреляли са ги в гръб. Всички тела лежаха с лице към пръстта. Нацистите са изкопали гробовете и са ги наредили до рова. След като стреляли, всички започнали да падат като пилци вътре", разказва Дмитрий Камински пред BBC. Камински е ръководител на военния отряд, който се занимава с открития масов гроб.

Преди избухването на Втората световна война близо половината от 50-хилядното население на Брест е съставено от евреи. Малко след нацистката инвазия - през юни 1941 г., незабавно са били екзекутирани 5 000 души.

Онези, които имали неблагоразумието да останат живи, са били избутани в предградията. През октомври 1942 г. било заповядано да бъдат избити.

Били натоварени като добитък в товарни влакове и отведени на над 100 км от Брест. В Бронная гора животът си губят хиляди, застреляни като животни и хвърлени в масов гроб.

Сред онези, избутани в предградията, имало и късметлии, които се спасили. Едни от тях били родителите на Микаил Каплан. Семейството му не било в Брест по време на окупацията. Върнали се в града, когато той бил наполовина празен. Всички роднини на Микаил обаче били избити.

След като войната приключила никой не отдал почит на загиналите.

"Всички много добре са знаели какво се е случило. Никой не го е адресирал официално. Германците ни унищожиха бавно и последователно, а Съветският съюз остана мълчалив", спомня си Микаил.

Дори днес в Брест има само един единствен музей, който да напомня за Холокоста. Музеят всъщност е малка стая, намираща се в мазе. Куратори на експозицията са малка група евреи, които се установяват в града след освобождението.

Дори тази малка забутана стая крие историите на оцелелите. Онези, които са били принудени да се крият в кухините на пода, между стените в къщите и то в продължение на месеци. Защото правиш всичко в името на оцеляването.

Точната дата, в която нацистите са екзекутирали евреите в Бронная гора, е известна на изследователите. Известен е и броят.

Причината е, че нацистите са си водили дневник за жителите на града. На 15 октомври 1942 година евреите в Брест наброявали 17 893-ма души. На следващият ден цифрата била задраскана.

При строежа на сградата, военните очаквали, че все пак ще бъдат намерени останки от тела. Никой обаче не подозирал, че ще бъдат толкова много.

"Това само подчертава колко малко знаем за историята си", разказва пред британската медия Ефим Басин - лидер на еврейската общност.

Мъжът усърдно се рови в архивите в продължение на години. Свидетелските разкази обаче са твърде много, а съдбата на евреите в Беларус, е слята с онази на огромните катастрофални загуби по време на нацистките окупации в цяла Европа.

Военните паметници са издигнати в чест на съветските граждани, а според еврейската общност това е антисемитистки жест и начин СССР за пореден път да отбележи, че е една силна и единна нация. Единственият паметник за Холокоста бил издигнат от самата еврейска общност.

"Това е обидно. Евреите не са били убити, защото са се сражавали срещу нацистите. Били са убити, просто защото са евреи", споделя Ефим.

Местните не знаят нищо. Онези, които помнят - отдавна не са на този свят, за да разкажат. В училищата никой не преподава за еврейското гето, което е било заличено от Брест сред свистящи нацистки куршуми.

Но историята става все по-трудна за игнориране, а сега буквално изплува на повърхността.

Снимка: BBC