В разгара на европейската дългова криза вътрешната девалвация – икономически жаргон за „орязване на заплатите” – бе рецептата за справяне с неволите в периферията на еврозоната.
Няколко години по-късно правителствата с гледка към Средиземно море или Атлантическия океан се опитаха да повишат конкурентоспособността със смесени резултати, пише Money.bg. Тези усилия обаче идваха с голяма политическа цена. Само попитайте лидерите на основните партии в Гърция, Испания, Португалия и Италия.
Сега е ред на Финландия.
След три години рецесия и малко възможности за маневриране на фронта на разходите (правителството води разговори за търсене на мерки за икономии в размер на 400 милиона евро) управляващата коалиция твърди, че страната трябва да намали разходите за труд или да се изправи пред още понижения на кредитния рейтинг.
Тази скандинавска страна е новият „болен човек” на Европа
Икономиката се е свила с 11%
И така – как орязваш заплатите на служителите си, без да предизвикаш нагласи срещу Европейския съюз, без да разпалиш масови безредици или без да пострадаш от най-крайното наказание – да бъдеш свален от власт?
План от 4 точки
Ето как се прави във Финландия от дясноцентристкото коалиционно правителство на бившия бизнесмен Юха Сипила и министрите на финансите и на икономката Александър Стъб и Оли Рен:
- Убеждаване на профсъюзите, че цялостно съкращаване на разходите за труд с около 5% е в техен интерес, тъй като в крайна сметка ще повиши растежа чрез стимулиране на износа, след това постигане на споразумение с работодателите за план и краен срок – в случая юни 2016 г.
- Заплашване с налагане на мерки чрез закона, ако не измислят решение, но са възможни компромиси. Трудовият пакт, който е в завършителна фаза, включва изместване на тежестта на някои социалноосигурителни вноски от работодателите върху служителите; убеждаване на хората да работят допълнителни 24 часа в годишната за същото възнаграждение; намаляване на празничните премии за публичния сектор с 30 на сто.
- Убеждаване на профсъюзите и работодателите да се споразумеят за временно замразяване на заплатите – в продължение на минимум една година.
- Повишаване на гъвкавостта на трудовия пазар – например чрез създаването на т. нар. „времеви банки”, които помагат за преразпределяне на работата, когато е най-необходимо.
Същевременно тези мерки следва да доведат до повишаване на заетостта и допълнителни бюджетни приходи, които могат да бъдат използвани за възстановяване на покупателната способност и осигуряване на преизбиране на настоящите управляващи при следващия вот в страната.
TNS.bg