Когато говорим за пустини, със сигурност първо се сещаме за Сахара. Да, това е най-голямата пустиня на нашата планета, но, оказва се, че и на нашия континент също има пустиня, макар и малко по-различна от повечето.

Исландия е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Тя е известна както със северното сияние, така и с многобройните си вулкани. А, оказва се, именно там се намира и най-голямата и активна пустиня в Европа.

Над 44 хиляди кв.км. пясъчни пустини с активни процеси, протичащи в тях. Те са съставени не от пясък като този в Сахара, а от черен, който е с базалтов произход, с големи примеси от вулканично стъкло. Този пясък, който покрива огромните повърхности, идва от ледниково-речни отлагания и вулканични изригвания, но и от роненето на седиментни скали.

Тази голяма площ от Исландия, която днес има пустинен характер, преди векове е била залесена. В страната отдавна се наблюдава процес, който от ООН наричат "опустиняване". Той се изразява в превръщане на райони с буйна растителност в пясъчни пейзажи поради изменението на климата. И организацията смята, че това е "сред най-големите екологични предизвикателства на нашето време".

И така пустинните днес райони по времето, когато викингите са се заселили на острова, са били брезови гори. През годините ландшафтът не спира да се влошава заради неправилното обработване на земята и днес само 2% от територията на Исландия са покрити с гори. Сега се провеждат политики с цел този процент да се увеличи двойно до 2050 г.

Междувременно пустинните райони на островната страна, покрити с черен пясък, въздействат върху климата на целия континент. Често чуваме за ветрове, които носят сахарски пясък от хиляди километри разстояние. Но нерядко се случва те да носят и исландски пясък. Доказателства за наличието му са открити дори в проби, взети в съседна Сърбия, пише Euronews.

Прашните бури, с този "прах с висока географска ширина", достигат до различни части на континентална Европа. И оказва се, те имат ефект върху климата, защото са тъмни и абсорбират слънчевата светлина, с което водят до затопляне на земната повърхност и въздуха.

И когато този черен пясък образува слой, дебел дори само сантиметър върху ледниците, това води до тяхното топене. Освен това той е сериозен замърсител на въздуха, с което играе ролята и на причинител на климатични промени най-вече в районите с ледници. Под разтопените ледени късове има "неограничен източник на прах", с което процесите по затопляне стават настина трудни за контролиране. А резултатите от тях виждаме всички.