Ален Делон - актьор с феноменална популярност, изключителна кариера в киното и бурен личен живот, пълен с превратности, омагьосващ с чара и харизмата си. Снима се в над 90 филма, секссимвол е на 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век.

Кинолегендата дължи успеха си на физиката си и красивото си лице с пронизващи сини очи, но и на таланта и дозата арогантност, лъхаща от него. Дете на разведени родители от Париж, на 17 години постъпва във флота и обикаля света. Връща се във Франция през 1956 година. Бил е носач в халите и сервитьор на "Шанз Елизе". В елитния квартал "Сен Жермен де пре" привлича вниманието на режисьора и актьора Жан-Клод Бриали, който го води на кинофестивала в Кан, а там физиката му и ангелското му лице не остават незабелязани.

Влиза в киното година по-късно, благодарение на актрисата Мишел Корду. Съпругът ѝ Ив Алегре го наема за филма "Когато се намеси жена" през 1957 година и това е първата му роля. Самоуверената му мъжествена красота е един от главните му козове и на екрана и сред жените:

"Ако не бях срещнал жените, които срещнах, щях да бъда мъртъв. Жените ме обичаха, те искаха да упражнявам този занаят. Камерата за мен е като жена, която гледам в очите", казва Ален Делон.

През 1958 година среща Роми Шнайдер на снимките на "Кристина", където е първата му значителна роля. Той е на 23, тя на 20 и това е петгодишна голяма любов. Двамата са обявени за годениците на Европа, но до сватба не се стига. По това време идол му е Жан Габен, с когото по-късно си партнират в незабравимия "Двама мъже в града".

Въпреки отзвука, Делон подкрепя смъртното наказание:

"Както често съм казвал, аз не играя, аз преживявам."

60-те години са апогеят, белязани от главоломни успехи като "Гепардът", "Под жаркото слънце", "Затъмнението" "Роко и неговите братя". Партнира си с Брижит Бардо, Клаудия Кардинале, Вирна Лизи, Лино Вентура, Мирей Дарк. Негови режисьори са Лукино Висконти, Анри Верньой, Рене Клеман. Получава специалната награда на журито в Кан. След раздялата с Роми Шнайдер се жени за Франсин Канова, станала известна като Натали Делон. Единствената Мадам Делон. Синът им Антони се ражда през 1964 година в Холивуд, където Делон подписва договор, но е разочарован от качеството на филмите и прекратява ангажиментите си.

През 1967 година двамата с Натали се снимат в друг шедьовър "Самурай", класика на Жан-Пиер Мелвил. Развеждат се през 1969 година. Делон се връща и в театъра, а с Роми Шнайдер се срещат отново в "Басейнът". По това време избухва аферата "Маркович", по името на бодигарда на Делон, сърбинът Стефан Маркович, намерен убит на парижко сметище. Замесени са пикантни партита и името на съпругата на бившия тогава премиер Жорж Помпиду. Актьорът и съпругата му са разпитвани и са оневинени. Негов приятел е обвинен за убийството. Между 1968 и 1983 година има връзка с актрисата Мирей Дарк.

Успехите продължават и през 70-те години. С вечния му и единствен съперник Жан-Пол Белмондо Делон снима един от най-големите си триумфи "Борсалино", класически филм за гангстери. Това е времето на професионалните му срещи с Катрин Деньов, Орнела Мути, Робърт Уагнър, Клаус Кински и Бърт Ланкастър. Приема и главната роля в "Зоро". През 1973 година международен успeх му носи дуета с Далида - "Думи, думи", продуцира филм с британската звезда Питър О`Тул. Появява се общо 50 пъти на корицата на "Пари мач". Понякога говори за себе си в трето лице, създава и собствена модна марка.

80-те и 90-те години на миналия век са епохата на "Техеран 43-та" и "Една любов на Суан". Отново си партнира с Белмондо, този път и с младата Ванеса Паради. Последният му голям филм е "Нашата история" с Натали Бай, за който получава единствения си "Сезар" за образа на пропаднал пияница. През 1999 година заявява, че слага край на кинокариерата си. Снима се в телевизионни полицейски сериали и получава швейцарско гражданство. През 2002 година се разделя с Розали ван Бремен след 15 години съвместен живот. Двамата имат две деца - Анушка и Ален Фабиен. Делон играе в театрална пиеса с дъщеря си, за която не крие, че му е любимка. През 2005 година получава Ордена на почетния легион. На 19 май 2019 година Ален Делон получи почетна палма в Кан за цялостна кариера от ръцете на дъщеря си.

"Когато започнах този занаят ми казаха, че има нещо трудно, което не е трудно. Прави каквото ти харесва, трудното е да останеш. Аз останах 62 години. Сега знам, че трудното е да си тръгна, защото ще си тръгна. Но няма да си тръгна без да ви го кажа, без да ви благодаря. Работих цял живот и дадох най-доброто от себе си, бях избран и ръководен от най-добрите и най-големите и изглежда съм звезда. Но ако съм звезда, дължа го на публиката и на никой друг", казва Ален Делон.

"Никой на тази земя не може да каже, че съм бил обикновен. Не съм играл само Христос", казва просто Ален. "Програмиран съм за успех, не за щастие, двете не вървят заедно", признава още той.

Подкрепя Украйна и нейния президент.

"Никога не съм бил толкова страхотен актьор като вас", казва Володимир Зеленски, президент на Украйна.

"Никога няма да бъда толкова страхотен президент като вас", казва Ален Делон.

Страстен колекционер на изкуството, последните години от живота си живее и в Швейцария, и в имението си в Души, на 85 километра от Орлеан с любимите си кучета. Някои от тях са погребани тук, а актьорът е избрал параклиса на имението за последното си убежище.